Родена е в град София на 1 септември 1956 година. Става национално известна с ролята си на певицата Рени в българския игрален филм от 1982 година „Оркестър без име“. Със съпруга си Георги имат един син – Александър Кадиев, който я направи баба на внучка. В момента я гледаме като член на журито в „България търси талант“, пише woman.bg.

- Променят ли се талантите през годините, госпожо Евро, Вие имате наблюдения от няколко сезона?

- Винаги е имало и деца, и баби, въобще - всякакви хора, които се включват в „България търси талант”. Хората са различни, но общо взето посоката на търсене на даровити българи не се променя. Това е четвъртият сезон, в който съм жури - наистина имам база за сравнение. Тази година има забележителни таланти, много интересни участници, както чужденци, така и българи. Сферите, в които се изявqват хората са общо взето сходни – танци, музика, наука, спорт... Но всяка година сякаш има и по някоя нова тенденция – през тази забелязвам засилено присъствие на въздушни акробати.

- Искам да Ви върна назад във времето, когато получихте първата покана за “България търси талант”. Колебаехте ли се тогава дали да приемете и допитвате ли се до някого за такива важни творчески въпроси?

- Не се допитвам до никого. Вече бях работила в bTV заедно с Ангелина Белчева, която е директор „Локална продукция“. Бях участвала в друго шоу и общо взето в телевизията имаха представа на какво съм способна. Явих се на кастинг, какъвто е редът за подобни предавания и избраха мен сред още няколко други кандидатки. Не съм имала съмнения дали да се включа, защото знаех, че ще ми хареса да съм жури в “България търси талант” – много е интересно!

- Все още Ви е интересно, въпреки стажа Ви?

- Да, явяват се различни изпълнители, сред тях има и много добри. Разбира се има и такива, които не са чак толкова добри, обаче са забавни. И винаги става нещо - или плача, или се смея, или се вълнувам. Просто си прекарвам много добре тези 12 часа на работа. На кастингите снимахме по 12-14 часа на ден, но е толкова приятно, че даже не се изморявам особено.

- А за толкова сезона научихте ли се вече да казвате твърдо „не” на някои от участниците?

- Рядко казвам не, защото съм много емпатична и все си мисля: „Човекът е дошъл до тук, кой знае откъде, сега как да му кажа не?” Става ми мъчно за него. Обаче има случаи, когато категорично отсичам „не”, защото виждам, че участникът не е готов, а на тази сцена не е редно да идват неподготвени хора. Правя малки забележки, не мога да подмина съвсем хората, които нямат реална себеоценка. Гледам да го правя с чувство за хумор, за да не обидя човека. Надявам се сам да се сети, че когато идва на тази голяма сцена, от която ще го гледа цяла България, е редно да се подготви по-добре. Например - излезе момче, което пееше много фалшиво, направо ужасно. Нямаше как да не му кажа, че е фалшив. Научих се вече да казвам и „не”, но по-скоро съм склонна да давам „да”.

- В „120 минути” разказахте, че сте се разплаквали при представянето на деца в предаването. Какво друго може да Ви разплаче и колко бяха сълзите в този сезон?

- Аз си поплаквам този сезон, но това е, защото плача от радост. Плача от щастие, когато чуя красива музика, която ме връща към някои хубави моменти от живота ми. Мога плача и на хубав танц. Добре, че докато снимаме, не виждаме личните истории на участниците. Сред тях има и много тъжни истории. Виждаме ги чак при излъчването по телевизията. Слава Богу, че е така. Ако бях видяла предварително една от историите, на които се разплаках в първия епизод, щях да рева много повече при изпълнението. Смятам, че ние в журито не трябва да виждаме тези предистории, за да не се влияем от тях и да оценяваме само способностите на участника. В „България търси талант“ плача предимно от щастие. Трогвам се, когато виждам, че някой е подготвен. Възхищавам се искрено на талантите на хората!

- Как се сработихте с останалата част от журито?

- О, разкошно се сработихме! Юлиан Вергов ми е приятел отдавна. Много го обичам и го харесвам. С него нямаше какво да привиквам, той е и умен и знае много, а освен това е чаровен и красив. С Галена се познаваме покрай Азис. Обаче аз не знаех, че тя е толкова готина жена. Много е мила към мен, толкова е сърцата, толкова хубаво говори! Видях, че и тя е чувствителна като мен и често и в нейните очи виждах сълзи. Много ми хареса Галена, вече съм нейна фенка и дори ще отида на нейния концерт. Никога не съм ходила на голям концерт на поп фолк изпълнител!

- Дори на Азис не сте ходили?

- На Азис съм била по участия, но на голям концерт в зала не съм ходила никога през живота си. Аз много обичам тъжни народни песни. Галена ги изпълнява прекрасно, а аз досега не знаех. Тя е учила народно пеене и гласът ѝ е страхотен. Приятно впечатлена съм от тази жена и за мен беше удоволствие да седим една до друга на кастингите. Болеше ме гърба почти през цялото време на снимките и тя непрекъснато се интересуваше как съм. Даже ми донесе една възглавничка от колата си, за да ми е по-удобно. Беше много мила към мен!

- Николаос Цитиридис май само играе лошото ченге...?

- Да, играе лошото ченге. Ние сме го нарочили, че като види деца, веднага им дава „не”. Но не е така, той също е много готин, много. Като цяло, тази година в журито сме много добра комбинация, чудесно стиковани. Разбираме се само с един поглед. Чакам с нетърпение полуфиналите и големия финал, на които ще се срещнем отново и този път ще снимаме на живо!