„Почти всяка конституция предвижда, че когато има война, избори не могат да се провеждат“, каза Калас преди заседание на Съвета на ЕС по външни работи в Люксембург.
Според нея провеждането на избори по време на военен конфликт може да задълбочи вътрешнополитическите разделения в страна, която е подложена на външни атаки.
„Ако върху Русия бъде оказан натиск да сложи край на тази война, съм убедена, че в Украйна ще се проведат избори“, заяви върховният представител на ЕС. Тя подчерта, че основният приоритет трябва да бъде прекратяването на бойните действия.
В събота Доналд Тръмп заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е имал множество възможности да постигне споразумение с Русия, но не се е възползвал от тях.
„Предлагам да изберат нов лидер, който може да постигне сделка“, каза американският президент, като допълни, че според него е време Украйна да има нов държавен глава.
Изявлението дойде на фона на разногласията между Вашингтон и Киев относно договореност между Тръмп и Москва за руския дизел, както и за украинските удари по руски петролни рафинерии. Тръмп призова Зеленски да прекрати атаките, докато украинският президент определи договореността с Русия като несправедлива.
Мандатът на Зеленски изтече на 20 май 2024 г., но президентски избори не бяха проведени заради въведеното военно положение и ограниченията, свързани с него. Украинската конституция не съдържа изрична забрана за президентски избори по време на война, но действащото законодателство предвижда ограничения за провеждането им при военно положение.
Зеленски заяви, че Украйна е готова да организира избори при пълно примирие, продължаващо поне 60 дни. Калас също обвърза възможността за вот с прекратяването на бойните действия, като изрази съмнение дали Русия ще спазва договореното енергийно примирие.
„Все още не сме видели, че и Русия ще го спазва“, каза тя.
Калас призова САЩ да се присъединят към европейските усилия за оказване на натиск върху Москва, включително чрез санкции. Според нея прекратяването на войната би премахнало и необходимостта от удари по енергийната инфраструктура.






