Нарастващото кредитиране, високите цени и икономическите сътресения увеличават риска домакинствата да изпаднат в трайни финансови затруднения. Затова Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) предлага законодателни промени, които да дадат възможност за уреждане на задълженията преди започването на принудително събиране.

„Всяка година се чупят нови и нови рекорди по кредити, кризите идват внезапно и без предупреждение“, заяви председателят на камарата Георги Дичев по време на съвместен семинар с румънската организация в Букурещ, съобщава „Телеграф“.

Първо уведомяване и възможност за доброволно плащане

На 28 септември КЧСИ е изпратила до министъра на правосъдието пакет от предложения под мотото „Превенция вместо принуда“. Основната идея е длъжникът да научи своевременно за претенцията срещу него и да може да плати, да договори разсрочване или да оспори сумата, преди да се стигне до запор или продажба на имущество.

Според камарата хората понякога разбират за започналото производство едва след блокиране на банковата сметка или пенсията им. Междувременно първоначално малко задължение може да нарасне заради натрупаните разноски.

Предлага се в началния етап да не се налагат запори и възбрани и да не се пристъпва към продажба на имущество. Длъжникът трябва да получи информация за претенцията, включително за възможността да потърси адвокат или безплатна правна помощ. Ако не може да плати наведнъж, ще може да поиска отсрочване или разсрочване.

Предвидена е и възможност за възражение, когато човек смята, че претендираната сума е неправилна. Ако не плати и не оспори задължението, процедурата може да продължи по съдебен ред.

По думите на Дичев в други държави принудителното събиране е крайна мярка. От КЧСИ смятат, че предложените промени могат да намалят разходите и броя на съдебните спорове.

Как Румъния урежда задълженията?

Румънският опит е сред примерите, които българската камара посочва в подкрепа на промените. Доброволното уреждане на дълговете е регламентирано в страната от началото на 2000 г., а след финансовата криза от 2008–2010 г. са предприети допълнителни информационни и законодателни мерки срещу рисковете от бързото кредитиране.

В Румъния има правила за уведомяване на длъжниците, така че те да научават за задълженията си, преди да се стигне до блокиране на средствата им. При определени условия документите могат да бъдат оставени в пощенската кутия, ако адресатът не бъде открит или откаже да ги приеме.

В страната действа и закон за личната несъстоятелност от 2018 г. Процедурата, позната като личен фалит, не води автоматично до опрощаване на всички дългове. При одобрение се изготвя план за погасяване според финансовите възможности на длъжника. Ако той не бъде спазван, защитата може да отпадне и принудителното събиране да продължи.

По данни, представени от румънската страна, между 2018 и 2026 г. са започнали около 900 производства за лична несъстоятелност. През 2025 г. са подадени 230 заявления, а през първите четири месеца на 2026 г. броят им вече е над половината от този за цялата предходна година.

Още предложения за промени

Освен доброволното уреждане на задълженията КЧСИ предлага частните съдебни изпълнители да могат да удостоверяват факти и обстоятелства, които впоследствие да служат като доказателства в съда. Това би могло да се използва при спорове за некачествен ремонт, наводнения, шум, прекъсване на електрозахранването или публикации в интернет. При необходимост доказателствата ще включват аудио- и видеозаписи.

Друго предложение предвижда доброволни електронни търгове за продажба на имущество. Собственикът ще може сам да реши да продаде имота си чрез процедура, целяща по-голяма прозрачност и по-добра цена, без да се стига до принудителна продан.

Въпросът за личния фалит също е обсъден с румънските представители, но КЧСИ уточнява, че засега не настоява частните съдебни изпълнители в България да администрират подобни производства.

При публично обсъждане на предложенията на 16 юни подкрепа са изразили представители на Софийския градски съд, Българската търговско-промишлена палата, потребителски организации и граждански сдружения. Омбудсманът Велислава Делчева е предложила доброволната процедура да бъде задължителна при задължения към комунални дружества, като е посочен примерът на Сърбия.

Предложенията на КЧСИ все още трябва да преминат през законодателния процес. Ако бъдат приети, те ще променят начина, по който длъжниците се уведомяват и получават възможност да уредят задълженията си преди принудителното събиране.