Да не сме толкова строги обаче. Денков няма да е първият и последен случай на български политически пустословец. Защото пустотата е господар на излиянията на нашите първенци – винаги спонтанните верноподаници на Вятъра, който диктува “хавата”/модата в момента.

Няма значение какво им навява той, важното е да уцелят посоката. Защото дори обезглавената хлебарка са справя по-добре от тях, когато търси някакво спасение. Те са царе на безотговорното уж-политическо бъбрене, извън това сякаш не умеят нищо друго.

В едно скорошно свое интервю, Денков – ако използваме спортния жаргон – уцели “ваксата”. Тази дума е далеч по-подходяща за нашите хлебарки. Чиито идеи за правенето на политика се изчерпват с ваксаджийството, нищо друго не им е нужно. Освен да шарят усърдно с четките по чорбаджийските патъци. Мааш с четките и правиш политика, толкова е просто. Тогава не се чудете, защо простотията преобладава в тукашната политика.

Във въпросното интервю, Денков казва: “Слабостта на службите е в борбата с корупцията и с чуждото влияние”. Браво, най-после и той да каже нещо за руското зло, което на нашите ваксаджии им се привижда навсякъде. Сега трябва да очакваме Денков да шамароса конкретно и някои от руските агенти, които щъкат край него. Поне двама от тях вече публично си признаха, чии храненици са – Дуото на Руската далавера Кирчо и Асенчо. Тия двамата, в разгара на газовата криза, която паникьоса цяла Европа, се изтъпаниха. Баш тогава, като посредници в една безсрамна далавера с руски газ за над 600 милиона евро. Тя ще си остане кристалният пример за образцова операция, плод на руско влияние.

Момчетата, както предполагат някои наблюдатели, вероятно добре са затъкнали джобовете си. Обаче по-зловещият резултат бе друг: хората, които управляваха една държава. Горда членка на ЕС, изтипосана леко пресилено и като натовска, нарушиха всички забрани и се натъргуваха точно с руско влияние.

И едва сега става ясно, че Денков най-после е схванал това и ще поръча на “службите” да погнат въпросните далавераджии. Изискано казано, някой е изръгал Денков да се събуди от дълбокия си сън и да започне битката на иначе кроткия си животец. Донейде напушен от неразгадаемата докрай мистерия на химическите формули.

Очертава се наистина грандиозна битка, понеже Денков трябва да се пребори баш със своите ментори. Поредните ментори – човек изпитва истинска жал. Само като си представи, как се усеща Денков като плънката в един сандвич, заклещен от Радев, от едната страна и ПростоКирчо, от другата. Но само онзи, който е докаран до това състояние, може да се пребори с руското влияние. Факт.

Факт е също така, че сме станали за смях на руснаците. Нашите храбреци тъй и не разбраха, че тях ги интересува само и единствено търговията, нищо друго. Пет пари не дават, че искаме да местим или събаряме, което е едно и също, някакъв паметник. Ами, събаряйте го, бе – викат ония – снимайте се с развалини. Това е любимото ви хоби, стига вашите да купуват прескъпо нашия газ и да пълнят джобовете ни.

Ще им дадем и бонус – ще ги признаем за най-печените русофоби.

Аман от тия руснаци, чак се ядосах, само като си представя как смучат водка и ни признават. И понеже съм ядосан, нека да кажа и друго. Този Денков с доставките на инсулин не може да са справи, та ще се справи с апетита на своите ментори. И сякаш не вижда, как са зяпнали срещу него, готови да го глътнат целия.

Денков беше министър на образованието в две служебни правителства на Радев. Когото вече не признава за свой ментор – и това ни отвежда към една друга мътилка, тази в образованието.

Там днес прокламират едно, утре – друго. Голяма врява се вдигна около идеята, българският език да се изучава и като чужд в нашите училища. От онези, които, по една ли друга причина, досега са имали затруднения в усвояването му. Бързо се отказаха от тази фантасмагория, която очевидно би довела до задълбочаване на сегрегацията/изолирането на циганчетата.

Яростните възражения на най-различни среди обаче показаха, че все още съществува значителна обществена енергия. Която може да се противопоставя на системните опити да се “дебългаризира” в най-различни сфери онова. Което има съдбоносно значение за оцеляването ни.

Накрая човек остава с усещането, че, всъщност, всички – и хората от Министерството на образованието, и опитни просветни експерти и дори учителите – се страхуват от учениците, дотам сме я докарали. Опитват се да ги приласкаят с всевъзможни удобства, да приемат и да се примирят с леснотията, за която настояват те. Накрая ще ги оставят безпомощни и покорни поданици на Мрежата. Тя ще ги формира, както си знае. И един ден онова, което е току пред очите им, ще диктува “познанието” им за Живота.

А то пък ще е нещо като “Тик Ток”. Въображението вече ще бъде напълно ненужно, хлапетата ще трябва да се задоволяват с грубо циничните тик-токовски послания. Хоризонтите на мечтанието ще се скъсяват все по-често. “Хоризонт” дори и сега е рядко използвана дума, а “мечта” е направо зачеркната. Сега мнозина “мечтаят”, вгледани в Миналото – но скоро и това ще стане невъзможно.

Тук е мястото да се подсетим за онова момченце. Което редеше павета на столичен булевард, вероятно помагаше на баща си – и очевидно го правеше с желание. Всички се втурнаха да го бранят – и то от труда, който то доброволно и с видимо удоволствие полагаше. Да браниш някого от трудолюбието му – ама че идиотщина. И не виждаха, че и той е като шампионите ни в математическите олимпиади – но, за разлика от тях, се бъхта в реалните измерения на Живота.

В началото на Прехода, тайният замисъл беше постепенно и незабелязано да извадят от учебниците стожерите на Българското – и да ги заключат в някакъв зандан. Като не мина номерът, отскоро започнаха друго: да обезсилват изобщо образоването, като оглупят и инфантилизират децата, да направят, ако е възможно, и сто процента от учениците функционално неграмотни, годни единствено да шават в някаква обща лепкава маса. Да ги превърнат в бройки от някаква зловеща статистика, които нямат никаква нужда да четат – най-вече това.

За някакво мимолетно утешение, нека ни позволят поне да узнаем, кой е Архитектът на това Изтребление.

Кой е Менторът…

Беше си направо неудобно, да гледаме по телевизията как Денков, който нямал ментори, повтаря и потретва, че не познавал Алексей Петров, никога не бил го виждал, никога, никога – сякаш не можеш да имаш ментори, които не са те удостоявали с милостта си да общуват пряко с теб. Възможно е, Денков да не знае смисъла на думата „ментор“, но е малко вероятно. Следователно, обяснението за упорството му е друго – особено след признанията на Бойко и ПростоКирчо, че са се срещнали – именно с посредничеството на Алексей Петров – за да договорят създаването на кабинет с премиер – именно Денков.

Ще признаем Денков за най-великият Алхимик – по-значим дори от Парацелз, ако признае как се създава български премиер, каква е формулата на това тайнство, колко щипки „нищо“ са нужни, за да се получи „нещо“ по нашенските стандарти.

Да се върнем при фиктивните русофоби – партньори иначе на Кремъл, без да размишляваме пространно, как пък се създават тия отрепки. Засега е ясно, че фиктивното русофобско пустословие добре храни, като всяко измамничество. Именно по тази причина известен активист на тази тема от години напразно полага усилия да отслабне. Това е единствената човешка деятелност, за която щедро се плаща, без да има дори минимален ефект от нея.

Тия дни Пустословците се хвърлиха да защитават военния министър Тагарев, който с две едва изсмукани изречения успя да скара кабинета с лекарското съсловие заради скандала в „Пирогов“, аранжиран от негов съветник. Тагарев изглежда все по-мрачен – не е лесно човек да бъде нощем военен съветник на победоносните украински въоръжени сили, а денем да е български военен министър, което е далеч по-безобидно занятие, стига да си държиш телефона винаги зареден.

Нашите пустословци/фалшиви русофоби решиха, че тукашните руски вампири са се обединили, за да дискредитират Тагарев – ето това е очевидно мошеничество.

А той взе, че им повярва.

Някои хора нямат нищо против да се отнасят с публиката като с безпомощен олигофрен.

Разбойници – по съвместителство ментори

Да приемем, че Денков говори сериозно и наистина иска да пребори чуждото влияние – и да му помогнем с някои факти. Главни действащи лица са неговите последни ментори, Дуото Кирчо/Асенчо.

На 9 август миналата година Асен Василев заяви по Би Ти Ви, че не получаваме руски газ през посредници. На следващия ден – 10 август, по Нова телевизия, експремиерът Петков обаче призна, че купуваме руски газ – Дуото понякога не е достатъчно синхронизирано в лъжите си, но това изобщо не го смущава.

Същия ден – 10 август, бившият енергиен министър Делян Добрев показа фактури, които доказват, че купуваме руски газ от посредници – само за три месеца сме внесли руски газ за 630 милиона евро, при солидно оскъпена цена, а посредниците били спечелили 200 милиона евро. На публиката бе припомнено, че един от посредниците е бил назначен лично от Кирчо за шеф на „Булгаргаз“.

Ще потърси ли сметка Денков от двамата разбойници, съчинили тази безподобна афера – независимо, че по съвместителство те са и негови ментори?

Или ще добави в препълнения нужник на несмисленото политическо бръщолевене още празни приказки?

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”