И Бойко понякога се прехласва от евтините номера на ПростоКирчо. 
Последно каза: „Евала на Кирил, изигра ни по харвардски“. 
По харвардски?! 

Ако не друго, то поне едно трябва да им признаем на кирчовци. Спяха да внушат на българската публика, че прочутият Харвард е люпилня на измамници, място, където те излъскват уменията си. 

Ето какво казва Бойко, че е разбрал за Харвард, покрай меморандума, който задъвкаха тия дни кирчовци /цитат/: 

„Кирил ми помогна да разбера играта му, защото ми разказа как и на какво са ги учили в Харвард. Слагаш една червена линия, мюретата, такива като ГЕРБ, се хвърлят върху нея. Това е външният министър, и през това време печелиш всичко друго… Изведнъж външно министерство стана най-важното. После Денков излезе и каза академично, че не било толкова важно, важно било да се разменим. И докато се разменим, всички агенции и министерства остават за тях. 

Евала на Кирил, как изигра обществото и остави ГЕРБ да мрънкат за някакъв меморандум. Евала, ако са ги научили на нещо в Харвард, това е…“

Надявам се, че Бойко е наясно, какво ни казва - защото с откровенията си за фокусника ПростоКирчо ни оставя може би едно от най-смразяващите свидетелство за коварствата на Прехода. 

Свидетелство, че тукашната политика е мръснишка работа. В нея вършеят и се надхитрят уличници. Доверието помежду им изобщо не съществува и заради това и надлъгването още повече им се услажда. 
И тази политика няма да стане по-малко неприлична, ако я припишем на Харвард.
Ние сме в състояние да принизим всичко. 

И Харвард няма как да ни се опре. Независимо че е основан още през 1636 година . Когато нашите тогавашни кирчовци най-вероятно са говорили на конете си на турски.

През последните години и Харвард не беше пощаден от скандали . Най-скорошният е от началото на тази година. Група еврейски студенти дадоха на съд университета. Понеже „прилага политики, които не ги защитават в достатъчна степен от тормоз. Пренебрегва жалбите им и наема преподаватели, които подкрепят антиеврейското насилие и разпространяват антисемитска пропаганда“. 

Това е добра идея. Може да бъде приложена и у нас от някои тукашни неправителствени организации. Да подадат жалба срещу тормоза, който българските „харвардци“ упражняват срещу собствения си народец. 

Преди време пък нашумя друга далавера, свързана с изпитни измами. Харвард очевидно вече не е онзи Харвард, с богове като Гълбрайт.  

Още преди кирчовци да дебаркират тук, престижът на Харвард едва ли е бил особено висок сред местните измамници, след като фалшива диплома от въпросния университет се е продавала само за 40 хиляди долара. 

Известна е фразата, че и входът към Рая има цена, за да бъде предпазен той от сганта. 
С 40 хиляди долара това не може да се случи. 

Известна е и друга фраза, която също приписват на харвардските възпитаници. „Истински джентълмен е онзи, който знае кога да престане да бъде джентълмен“. 

Това пък съвсем не се отнася за нашите хора. Те престават да бъдат джентълмени, още преди да са станали такива. 
Те са си едни великолепни измамници – според Бойко - чак да им се възхитиш. 
Мамят хората, с които уж управляват държавата, какво остава за простолюдието. 

И какво отговаря Кирчо на Бойко? 
Направо си признава, че са разигравали театър. 
И Господ да стане пиар на този човек, той пак ще си „дранчи“(негова е думата), каквото му скимне.  
Ами Денков? Просто не е за вярване, че и той само е играл ролята на маниакален претендент за поста външен министър. 
Е, това вече наистина е прекалено. А публиката си мислеше, че той наивно изживява мечтата си да се снима със световни политици. 

Но, тъй или иначе, блестящо се представи в ролята на мюре. На онази „червена линия“, която ГЕРБ  не бива да пресичат. 

Всичко обаче е било само игра, нищо повече, евтина игра, която се съчинява на завряла глава - хилондрят се и правят българската политика. 

И  когато това им е омръзнало, оттеглят мюрето. Вече не им е нужно. Нали е просто един техен наемник, един послушник, който най-често изобщо не вдява какви ги върши. 
Тия дни Денков опозори и хан Кубрат. Подари реплика на меча му на Зеленски, а онзи му каза, че не му трябват дрънкулки, а ракети. 

Зеленски и Кубрат – такава гротеска може да е плод само на една непремерена екзалтация. 
И, след всичко това, отново сядат – и харвардци, и мюрета - пак да преговарят, важно-важно, и най-вече искрено загрижени за държавните дела. 

Интересно, дали и ББ не се е почувствал в някой момент мюре. Няма кой да го пита – за да не отнесе някой тупаник. 
Във всеки случай, сигурно е наясно, че в някаква степен ролите се разместват – негова беше идеята да предостави на „джентълмените“ водещата роля в сакатия управленски модел, за да ги изтощи и злепостави докрай. 

А за себе си остави позицията на Наместника, който ги напътства бащински. Но се случи друго – и сега трябва да му повярваме, когато ни убеждава, че са ловки измамници, които биха преметнали и родните си майки. 
Междувременно, те добре използваха наивността на простолюдието – а имат и един достатъчно повратлив съюзник/медиите, които усърдно придават тежест на очевидните им провали. 

Никога не сме били свидетели на толкова безсрамна и агресивна толерантност. 
И севернокорейците биха се притеснявали да представят изпражненията  за рози. 
Гледах по телевизията министъра на културата - кротък човечец, бивш актьор - и дори да не е бил особено талантлив, добре играе ролята на напълно безполезен чиновник. 

И езикът му също е подходящо безцветен – и трябва да си голям наивник,  за да очакваш от този човек нещо нестандартно, някакъв проблясък на мисълта, който да те впечатли, все пак е министър на културата, а не счетоводител, който се грижи само за заплатите на аркашките. 

Разбира се, глупаво би било в наши дни да очакваме нашият министър на културата да е подобие на Андре Малро, примерно, но пък сме имали кадърни министри - а сега този трябва да го сравняваме с предишния измисленяк на Кирчо - Просто Наско - и да се утешаваме, че не е толкова шантав.

По някое време министърът спомена дългогодишната директорка на прочутата „класическа“ гимназия Гергина Тончева. Това беше единственото смислено нещо в интервюто - за да се сетят и най-недосетливите, каква празнота ни предлагат в наши дни Управниците ни. 
Тончева беше, извън всичко друго, и една храбра жена. 

През 1987 година разговарях с нея в рубриката „Събеседник по желание“ и тя каза нещо знаменито: „Когато полицаят получава повече от учителя, това никак не е благоприятно за една държава“ – и имаше предвид тъкмо България от времето на „зрелия“ соц. 

Вярно, цитира Ленин, но и това си беше несъмнено проява на храброст в ония години. 
А сега министърът на културата се хвалеше, че бил консенсусна фигура. Сякаш сме наказани да имаме такива смелчаци. 

Интервюто с Кръстев бе в рубриката „Защо, г-н министър?“ – и, независимо от усилията на Жени Марчева, вероятно единственото, което е останало в главите на телевизионните зрители е недоумението, защо имаме такъв министър на културата – защо наистина?

В премиерното издание на „Аз обичам България“, по някое време Кадиев измрънка нещо за богаташите от противниковия отбор на Алипиев. Това бяха „богаташите от чалгата“ Азис и Галена. 

Те обаче просто смазаха младите актьори от другия отбор. 
Това пък какво означава? 

А Денков ще бъде запомнен, само ако в оставащите му дни запаше бутафорния меч на хан Кубрат и най-после напълни аптеките с инсулин.