Докато пишех тази дописка, по телевизията съобщиха, че специализираната болница за рехабилитация на деца с увреждания в Котел е пред закриване.

Едно момиченце сподели, че тук е вторият й дом – и това прозвуча така, сякаш измолваше съгласието ни да оцелее.

Обаче ония, от които зависи това, изцяло са обсебени от разправиите около ротацията.

Техните морални увреждания са неизлечими.

Пазарлъците, които разиграват, са отвратителни.

Целта им е да демонстрират някаква значимост пред простолюдието, нищо повече. Клетите пациенти от Котел нямат никакво значение за тях. Те нямат милост за тях, както, впрочем, за всичко друго.

Това са хора, които изобщо не забелязват Живота на другите – те потребяват единствено своя, по възможно най-добрия начин.

Дори един раздразнен уличен помияр би бил
по-състрадателен от тях. Не си мислете, че прекалявам. Някои идиоти наистина мислят, че „Жить стало лучше, жить стало веселее“/Животът стана по-добър, животът стана по-весел. Това е фамозната фраза на сатрапа Сталин, произнесена през 1935 година на Първото всесъюзно съвещание на стахановците. Какво значение има някаква болница в Котел.
Излишно е да губим време и да се питаме, кой е по-сръчен в ролята, която играе. И кирчовци, и останалите са еднакво отблъскващи.

Те общуват помежду си с камък в ръка.

Не искат да убедят опонента си, а да го изнасилят и опозорят. А сетне да стопанисват заедно държавата.

А тя плаче да бъде настанена в някаква болница за провалени държави.

Скоро нищо няма да е в състояние да спаси държавата.

Но независимо от упадъка си, тя продължава да се държи със слабите и недъгави като бесният пес Куджо от романа на Стивън Кинг.

Кирчовци сами разрушиха моста, по който стигнаха до част от избирателите. Те са изпаднали – както казваше един автор – в „сетивна разруха“. Сетивата им сякаш са блокирали.
Говорят предимно глупости. Незабравимо ще остане твърдението на ПростоКирчо, че задкулисието е седнало на първия ред на Парламента – а там се мъдрят всички лидери на „сглобката“, включително и той самият.

След подобно изявление, във всяка нормална страна авторът му ще бъде принудително диспансеризиран.

Той обаче е на свобода и се държи повече от предизвикателно – в понеделник, 18 март, съпроводи Габриел, докато тя вземаше от президента Радев мандата за ГЕРБ/СДС. И Денков беше с него – тия волности не са само нарушение на Конституцията. Те са проява на една поведенческа разпасаност.

Тия хора могат да докарат големи проблеми на държавата – извън рутинното й проваляне. Налудно е желанието им да се държат като нечии надзорници. А е очевидно, че трябва да се научат да надзирават най-напред себе си.

Но няма кой да ги подтикне и дори принуди към това – онези, които биха могли да го сторят, лазят в краката им.

Понякога си представям един бойкот на социолози, политолози и най-вече на медии, които да загърбят тия хора за една седмица. Веднага ще стане ясно, че те, без медийното отразяване, са си едни нули.

Наблюдателите трябваше да гадаят за мотивите на нелепото поведение на Кирчо и Денков – и накрая избраха едно сравнително безобидно обяснение: те нямали доверие на Габриел и се опасявали тя да не приеме веднага мандата.

И какво щяха да направят двамата самонатрапени надзорници, ако това се беше случило? Щяха да оскубят косите на Габриел ли?

Тия хора се държат като конекрадци помежду си.

Кой прокле България, та да преживява тя такива налудни времена?

Още преди четири години си казах, че някой трябва много да е мразел България, за да я остави в ръцете на кирчовци.

Габриел има защо да се плаши. Христо Иванов – по болшевишки, както му се полага генетично, я предупреди съвсем брутално:

„Случващото се ще се отрази негативно на биографията ти в чужбина“.

С други думи: приготвили сме се да те омаскарим.

Това е поредното признание, че отношенията с Опекуните ни, и като цяло и външната ни политика отдавна са се превърнали в частен бизнес.

В доста случаи, съмнителни брокери контролират вземането на важни решения – най-скандалният случай беше елиминирането на Ирина Бокова от надпреварата за поста на генерален секретар на ООН, който тя с голяма доза сигурност щеше да спечели.

Но и този случай бе запратен при тайните на Прехода, които – ако бъдат разкрити някой ден - ще бъдат непоносимо свидетелство за това, в какви безсрамни времена сме живели.
Неприличието отвсякъде се навира в лицата ни.

Денков е царят на гафовете: закъснял за опелото на патриарх Неофит, а сетне преписвал от едно листче онова, което написал в траурната книга.

Това е подигравка, бездушие извън всякаква мярка.

Какво толкова са му написали, та папагалски трябва да го повтори – вместо да остави няколко искрени думи.

Сякаш е човек с празно сърце.

***
В 16 часа във вторник, 19 март, Габриел се яви при Радев с изпълнен мандат.
Кирчовци обаче заявиха, че някои имена в Министерския съвет не са съгласувани с тях, а самите кандидат-министри не били давали съгласието си. Асен Василев беше най-краен: нарече случващото се „най-голямата фалшификация“.

Безумието продължава.

Да си се оправят.

По-важното е, какво ще се случи с болницата в Котел.
Вероятно ще агонизира още известно време – както и всичко останало в тази държава, която сякаш е сглобена накриво от някой луд.

Не бива обаче да забравяме казаното от един мислител:

„Не съществува народ, който да е защитен от колективна морална катастрофа.“