Големият български журналист Кеврок Кеворкян написа своята поредна уникална публикация във Фейсбук. Ето какво написа той без редакторска намеса:
КУКИШ СЛОВО
В архива на „Всяка неделя” има повече от 30 хиляди фотоса.
Когато ги разглеждам, изпитвам тягостното чувство, че те са, извън другото, и тест за грамотност на днешните зрители.
Колко забележителни хора, какви невероятни съдби…
Гледам фотосите, понякога паметта ми за малко изневерява, и сетне преживяното ме въздига, но и донякъде опустошава, не мога да го обясня лесно.
Какви хора, от Херберт фон Караян до Борил Косев от шуменското село Венец – тъкмо го бяха преименували, и аз го направих събеседник по желание в едно предаване от Варна през 1985 година.
И той, горкият, накрая се подписа в споменната ни книга с турското си име.
Световните звезди в предаването са десетки и десетки.
И накрая един литературен червей от днешните изтърси, че съм разговарял с Найда Манчева!
Намерих и нейната снимка – на тази достолепна жена, два пъти герой на труда – на социалистическия, да, но на истинския труд.
А не на блатните усилия на днешните литераторчета като онзи.
По едно време, докато бях зарит от фотоси и спомени, се сетих за едно гостуване при Ванга, заведе ме Невена Коканова.
Всеки я питаше нещо, и накрая тя се развика: „Стига, стига, тук се напълни с мъртъвци!”
Докато ровех из фотосите, се почувствах донякъде по същия начин.
Но какви чудесни хора имаше….
Когато от време на време споменавам по нещичко за „Всяка неделя”, то е само по една причина – за да напомня, че телевизионният занаят наистина е велик, колкото и да се опитват да го принизяват днес и да го превърнат в нещо като презряла уличница, достъпна за всеки.
Не е за да натрия носа на един-двама днешни маниаци, зад които ще остане едно нищо. Те все още не знаят, че пишат единствено некролози на собствените си усилия.
И времето умира извънредно бързо в предаванията им, сякаш и те го убиват също.
Искам да кажа на героите ми от тази книга, че ценността на телевизионните им усилия ще личи от съхранените за времето думи.
Не от друго.
Маниаците – камериери на властта няма да оставят нищо зад гърба си.
То е ясно от сега. Готов съм да ме опровергаят – нека да извадят поне една фраза, която е надживяла поредната заран или поредното сутрешно здрависване с поредния актуален идиот. Мисия невъзможна.
Най-важни са кукиш-думите, които могат направо да избодат времето.
Но свободата се опитомява с подобни думи – невинни сега, жестоки тогава.
А както казваше един шотландски поет, ние можем да бъдем опитомени само с жестокост.
Питай – но по трудния начин. Винаги идва времето на истинската дума.
Слушай внимателно. Винаги има нещо извънредно важно.
Може да е дори само една молекула в галактиката от телевизионни думи, но тя съществува.
/фрагменти, 13 май 2008 година/
Още новини четете в категория
Позиция
25.2 С
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Stefan Georgiev Lukanov
11.03.2024 10:34До кога българите ще търпят тази политическа сган,изнасяите се докато все още е възможно.Ще стане невъзможно.С поздрав.Дядо Стефчо