По думите му свикването на Консултативния съвет за национална сигурност в разгара на предизборната кампания крие рискове, но може да бъде и възможност за постигане на съгласие между институциите.

„Опитвам се да видя в днешния съвет една възможност за постигане на съгласие – българските политици, българските институции да покажат, че могат да бъдат обединени, когато има опасности пред България“, заяви Вълчев.

Сигурността в Черно море

Вълчев коментира и атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море. Според него независимо от произхода на безпилотните апарати нападенията срещу цивилни плавателни съдове са недопустими.

Той призова България да координира действията си с Румъния и Турция и да постави въпроса за сигурността в Черно море пред НАТО и Европейския съюз.

„Ние сме много по-силни, когато сме заедно, и това ни дава голяма защита“, каза кандидатът за вицепрезидент.

Правата на българите в Украйна

Като една от основните цели на България при евентуално бъдещо европейско предложение за мир Вълчев посочи защитата на правата на българите в Украйна.

По думите му страната ни трябва да настоява етническите българи да имат равни права и възможност да съхраняват езика и идентичността си.

Вълчев заяви още, че България трябва да участва във възстановяването на Украйна при постигане на мирно споразумение.

„Трябва да изпратим български строители да възстановяват Украйна, а не български войници“, категоричен беше той.

Според него Европа трябва да има собствено конкретно предложение за мир, около което да започнат разговори.

„Разговорът трябва да започне от някъде. Трябва и Европа да седи на масата“, заяви Вълчев.

Той отказа да определи руския президент Владимир Путин като „агресор“, като обясни, че предпочита да описва действията, а не да поставя определения на хората.

„Да кажеш, че Русия започна войната в Украйна, е по-силно, отколкото да слагаш етикети“, каза кандидатът.

В същото време Вълчев заяви, че войната не трябва да завърши с капитулация на една от страните и предупреди за опасностите от ескалация между ядрени сили.

Помилванията и президентската институция

Вълчев коментира и въпроса за помилването на осъден престъпник от Илияна Йотова по времето, когато тя е била вицепрезидент.

Той заяви, че ако бъде избран за вицепрезидент и му бъде възложена дейността по помилванията, няма да може да се откаже от задължението си.

„Нямам право да се откажа. Това означава да наруша Конституцията. Защото съм длъжен да разглеждам всеки подобен случай“, обясни Вълчев.

Според него процедурите за помилване могат да бъдат подобрени, като част от тях бъдат уредени със закон, а не само с указ. Той посочи и необходимостта от подобряване на системата за експертизи, включително медицинските.

Сред проблемите, които трябва да бъдат решавани, Вълчев открои и условията в българските затвори и възможностите за лечение на тежко болни затворници.

Демографията като приоритет

Демографията е сред основните приоритети, които Вълчев поставя пред бъдещата президентска институция.

„Как си представям успеха на България след пет години? За първи път от 1990-а насам населението на страната ни да се е увеличило“, заяви той.

Като възможна посока той посочи и връщането на българи от общностите в чужбина. По думите му трябва да се създадат по-добри условия за придобиване на българско гражданство, като паралелно се насърчава изучаването на български език, история и география.

„А хората от българските общности по света да започнат да виждат смисъл да се връщат в България“, каза Вълчев.

Той коментира и начина на провеждане на изборите, като заяви, че би искал в бъдеще избирателите да могат да гласуват с имената на кандидатите, а не с номера.