Ситуацията напомня тази от 2012 г., когато се направиха опити за реформи, но в крайна сметка бе прието само едно решение – разплащанията да се извършват в срок до 30 дни. Зависимостта на местните производители от търговските вериги нарасна, а международният натиск ограничи възможностите за защита на българските интереси.
Официално в България няма монополи, но в действителност малък брой играчи диктуват условията. Ценообразуването се случва отгоре надолу – от рафта към производителя, а не обратното. Вносните стоки често се ползват с по-благоприятни условия от българските продукти, което поставя местните производители в неравностойна позиция.
Едно от ключовите предложения е въвеждането на еднакви надценки за продукти от един и същи клас и ценови сегмент, за да се предотвратят пазарни манипулации. Доставчиците също трябва да бъдат защитени от тежките условия, наложени им от търговските вериги, включително прекомерните разходи за задължителни одити.
Министерството на земеделието разработва законопроект за регулиране на агрохранителната верига. Това не е въпрос на политически сблъсъци, а на национално единение. Ако не бъдат предприети решителни стъпки, българските производители ще продължат да бъдат поставяни в неизгодна позиция спрямо чуждестранната конкуренция. Решението е ясно – стабилна законодателна рамка, която да гарантира справедливи правила за всички.
Какво казаха българските производители и бившият министър на земеделието Кирил Вътев по темата в парламента, гледайте във видеата:






