Изборът на представляващ Висшия съдебен съвет (ВСС) ще покаже посоката, в която ще се развива новият състав на органа. Това заяви председателят на 51-вото Народно събрание доц. Наталия Киселова в интервю за БНР, като определи себе си като „умерен песимист“ за предстоящото развитие.
„Изборът на членове на ВСС не е първа стъпка, а предпоставка за съдебна реформа. По това кой ще бъде представляващ ВСС ще видим посоката на поведение на формиращия се колективен орган“, посочи Киселова.
Народното събрание избра парламентарната квота на ВСС на 20 ноември. Шестима от избраните членове влязоха в съдийската колегия, а петима – в прокурорската. Така съставът на съвета достигна 21 души, като предстои следователите да изберат последния представител.
В съдийската колегия бяха избрани Емил Дечев, Иван Ранчев, Калин Баташки, Петьо Славов, Таня Радуловска и Цветко Лазаров. В прокурорската колегия влязоха Андрей Янкулов, Веселин Вучков, Екатерина Гетова, Иван Калибацев и Красимир Комсалов.
Според Киселова следващият важен знак ще бъде не само окончателното попълване на състава, но и начинът, по който членовете му ще изберат своя представляващ. Именно този избор ще даде първа индикация за поведението на новия колективен орган.
Председателят на парламента коментира и необходимостта от подкрепа между парламентарните групи. По думите ѝ, когато не достигат гласове до конституционно изискуемото мнозинство от 160 депутати, е нормално да се търси подкрепа чрез разговори.
Киселова призова да бъде преодоляно „сатанизирането“ на всяко съгласие като „сглобка“. Според нея конституционната уредба налага търсенето на по-широко мнозинство, а това може да стане единствено чрез преговори между политическите сили.
В публикация на БНР се посочва, че при избора на парламентарната квота ГЕРБ и ДПС не са издигнали кандидати. Предложения са направили „Прогресивна България“, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Киселова заяви, че президентът Илияна Йотова ще има съществена роля при назначаването на главния прокурор и председателя на Върховния административен съд. Тя подчерта, че трябва внимателно да се проследи кога ще започнат двете процедури и дали ще се развиват едновременно.
Според председателя на парламента първо трябва да бъде направена оценка на действащата конституционна уредба и на Закона за съдебната власт. Едва след това следва да се обсъждат нови промени в Конституцията.
Като отделен въпрос Киселова посочи бъдещето на Инспектората към ВСС. Тя допусна, че ако бъде прието предложението инспекторатът да бъде изведен от Конституцията, е възможно да не се стигне до избор на главен инспектор и инспектори в рамките на настоящата процедура.






