От парламентарната трибуна доц. Наталия Киселова подчерта, че 27 януари е дата с изключително значение за човечеството, тъй като на този ден през 1945 г. Червената армия освобождава нацисткия лагер Аушвиц–Биркенау – символ на най-крайните проявления на антихуманизма. По думите ѝ Третият райх представлява дванадесетгодишен период на системно погазване на правото, конституционните принципи и човешкото достойнство.

Киселова припомни, че с акт на Организацията на обединените нации 27 януари е утвърден като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Тя изтъкна, че отбелязването на тази дата е израз на принадлежност към съвременната човешка цивилизация, изградена върху категоричното отхвърляне на фашизма, расизма и отричането на Холокоста. Според нея именно антифашистката памет е вградена в основите на днешния свят.

В изказването си тя предупреди, че и днес съществуват опити престъпленията на хитлеровия режим да бъдат омаловажавани или дори оправдавани. Затова, по думите ѝ, е необходимо тези престъпления да бъдат постоянно припомняни, за да не се допусне подмяна на историческата истина.

Киселова отбеляза, че макар по улиците на европейските градове вече да не се виждат маршируващи хора с кафяви униформи, идеите, които те са олицетворявали, продължават да съществуват в по-прикрити форми. Тя изрази тревога, че чрез обществено бръщолевене и подмяна на понятията постепенно се заличава границата между жертва и палач, а фашизмът остава една от най-чудовищните политически доктрини, създавани от човечеството.

В исторически план Киселова проследи възхода на националсоциализма след поражението на Германия в Първата световна война, когато страната изпада в дълбока политическа криза, радикализация и възход на крайно десни и реваншистки движения. В този контекст тя посочи как Адолф Хитлер намира своето място в подобна организация и по-късно се представя като основател на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Тя подчерта, че чрез демагогия и расистка идеология националсоциалистите подменят социално-политическата борба с расова, което впоследствие струва скъпо не само на германския народ, но и на много други народи в Европа. Според Киселова хитлеровият режим достига връх в политическата демагогия, като идва на власт с крайно дясна и ултраелитарна доктрина, която още с първите си законодателни актове премахва основни граждански права, гарантирани от Ваймарската конституция.

Тя припомни, че още в ранните програмни документи на националсоциалистите гражданството се обвързва с произхода, а по-късно евреите са обявени за лишени от граждански и политически права. Кулминацията на този расизъм, по думите ѝ, е Конференцията във Ванзее през 1942 г., когато представители на нацисткия апарат в условията на пълна секретност планират „окончателното решение на еврейския въпрос“ и унищожението на европейската еврейска общност.

В по-широк съвременен контекст Киселова насочи вниманието и към последните десетилетия в България и Източна Европа, където според нея се води последователна и често лицемерна война срещу конституционализма и правовата държава. Тя подчерта, че дискредитирането на демократичните принципи и свръхконцентрацията на богатство подкопават националното единство и създават условия за възраждане на авторитарни и неравноправни модели на управление.

Киселова напомни, че демократичните принципи, заложени в Конституцията от 1991 г., трябва да бъдат защитавани, независимо от периодичните опити те да бъдат поставяни под съмнение. Тя направи и историческа аналогия с 1933 г. в Германия, когато разединението и вътрешните борби сред левите партии улесняват пътя на Хитлер към властта, с трагични последици, добре известни на света.

В заключение Киселова заяви, че фашизмът – в България, Европа и света – не може и не бива да бъде забравян, защото забравата е първата крачка към повторението.

Стефани Василева, MEDIAMALL