След като ултрамодерното съоръжение бъде готово, боклуците от града и съседните общини вече няма да се заравят в сметището. След специална преработка от тях ще се произвежда биогаз и гориво за пещи, които после ще се използват за производство на зелена енергия, четем в „Уикенд“.

За да не изпусне офертата, кметът Христо Христов през седмицата внесе спешна докладна в Общинския съвет с искане да бъде дадена зелена светлина за проекта. В бързината Христов забравя да проведе обществено обсъждане, а цялата документация за съветниците е събрана на два хвърчащи листа. В тях няма и дума за технологията, начина на работа и как ще се пречистват излизащите от комините пушеци, за да не изтровят града. Ясно е само, че на чужденците ще бъде харизан за жълти стотинки огромен парцел в индустриалната зона на Шумен.

Новината за бъдещия завод за горене на боклуци изправи на нокти местните, които са изключително чувствителни по темата. Преди 4 години тогавашният кмет Любомир Христов също се пробва да прокара набързо проект за уж ултрамодерен завод за горене на битови боклуци. След масови протести чуждият инвеститор, за който никой по света не бе чувал, тихомълком се оттегли. Дали този път хората в Шумен ще случат на инвеститори, или нещата пак ще са като в лафа „не били компютри, а компоти”, предстои да видим.

Проверка в историята на „чуждите инвеститори” показа, че май става дума за второто. Поне на думи зад новия завод стои немската фирма „Вабио”, която в сайта си се хвали, че е построила седем подобни предприятия в Европа и Азия. Да, но немците ги няма сред собствениците на българската фирма „Вабио България”, която иска да гради завода. На тяхно място се мъдрят хора, чиито биография е меко казано скандална. Дори и най-големият наивник трудно би повярвал, че известната немска фирма е избрала подобни субекти за свои представители в България.

Управител и основен акционер във „Вабио България” е бургазлията Даниел Панайотов, чиито име от март 2023 г. се мъдри в списъка на НАП с данъчни измамници. Справка показва, че Панайотов е ощетил бюджета с 18 737 лева. Парите и до днес не са платени, но иначе той се кани да инвестира десетки милиони левове в завод за боклук край Шумен. Бизнес историята на кандидат боклукчията не подсказва, че разполага с подобни пари.

Даниел Панайотов и партньорът му Георги Тепалков са собственици на още няколко фирми за търговия със сглобяеми къщи, козметика и мебели. Панайотов, който през годините се изявява като активист на няколко партии – бургаската Средна европейска класа, ВМРО, а последно и ДПС, има и агенция за преводи, а негови служители се оплакват, че не им е платено заработеното. Повечето от фирмите на тандема Панайотов-Тепалков от години не развиват никаква дейност. Тези, който все пак работят, имат минимални преходи. С годишните им печалби от 5-10 хил. лв. трудно може да се отвори дюнерджийница в Бургас, какво да говорим за строителство на завод за преработка на боклуци в Шумен.

Историята на третия „кандидат немски инвеститор” е още по-любопитна. Сред акционерите във „Вабио България” присъства и украинският бежанец Максим Лебедев. Заради навършените преди седмици 18 години Лебедев едва ли може да убеди, че има огромен опит в бизнеса с боклуци, а не е подставено лице на босове от подземния свят в Несебър, където се е приютил младежа.