Няма как служебното правителство да получи толеранс, защото проблемите са натрупвани с години и вече заливат институциите от първия ден. Това заяви Пламен Димитров в интервю за Българското национално радио.
По думите му във всички ведомства, агенции и структури на местната власт заплатите вече се увеличават с предвидените в бюджета 5% от 1 януари. Това ще продължи и чрез удължителния закон за бюджета, а не само за три месеца.
Димитров предупреди, че ако временният бюджет бъде удължен само с още три месеца и до 1 юли няма приет редовен бюджет, държавата ще влезе в режим на фактически shut down.
Технически удължаване до края на годината е възможно, но политически е нереалистично.
Според него ако страната продължи да функционира по този модел след юни, последствията ще бъдат тежки и системни.
Лидерът на КНСБ прогнозира, че редовният бюджет, който ще бъде изготвен през юни или юли, ще бъде близък до „втория бюджет“ за 2026 г., приет след масови протести и компромиси с бизнеса, но впоследствие изоставен.
Пламен Димитров обърна внимание и на ръста на разходите за живот.
По негови данни малката потребителска кошница у нас възлиза на 59 евро. В Хърватска е 53 евро, в Румъния – 48 евро, а в Нидерландия – 68 евро.
Той настоя, че съществуват картелни практики, които Комисия за защита на конкуренцията трябва най-накрая да разкрие.
Особено тревожен е ръстът в сектора на услугите – от фризьорски салони до паркинги, където цените на места са се удвоили.
Според Димитров държавните регулатори не са упражнили реален контрол върху цените и пазарните практики.
В хранителния сектор има известен надзор, но при услугите процесът е напълно изпуснат.
Точно там, по думите му, се намира най-големият провал на институциите.
Димитров цитира данни, според които реалната работна заплата в страната е нараснала с 22,5% за последните пет години.
Минималната работна заплата е скочила от 610 лева до 620 евро за същия период.
Въпреки това общественият сектор изостава сериозно спрямо частния.
Ръстът при държавните служители е около 18,5%, докато в частния сектор достига 23,5%.
Според него твърденията, че публичният сектор е „разглезен“ с високи увеличения, не отговарят на реалността.






