Бюджетът за 2027 г. трябва да предвиди увеличение на възнагражденията, което поне да компенсира инфлацията и поскъпването на стоките в магазините. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA.
„Сега се кове бюджетът и хората искат да видят увеличението на заплатите си в него“, посочи Димитров. По думите му очакванията не се ограничават до размера на минималната работна заплата, а включват и повишаване на доходите в съответствие с растящите цени на стоките и услугите.
КНСБ подкрепя част от данъчните промени
Синдикатът подкрепя предложените данъчни промени с едно изключение – идеята за въвеждане на 7% данък върху ваучерите за храна. Според Димитров тези средства са предназначени за храна и облагането им не е правилният подход.
На извънредно заседание Националният съвет за тристранно сътрудничество е обсъдил данъчните промени, минималната работна заплата за 2027 г., както и минималните и максималните осигурителни прагове.
Президентът на КНСБ подкрепя увеличаването на осигурителните прагове. „Това е нещо, което носи права след себе си и по-високи осигурителни плащания. Не може минималните осигурителни доходи да са близки до минималната заплата“, заяви той.
Синдикатът има възражения срещу прилагането на формулата за минималната заплата
КНСБ приема новата формула за изчисляване на минималната работна заплата, но не е съгласна с начина, по който се предлага тя да бъде приложена през 2027 г.
„Формулата ни харесва, но не ни харесва как се прилага към 2027 г.“, коментира Димитров. По думите му формулата е трябвало да бъде готова до 15 август. Тъй като срокът е изтекъл, синдикатът смята, че най-логичното решение е за 2027 г. да се приложи досегашният механизъм.
Разногласия около данъка върху свръхпечалбите на банките
Димитров коментира и предложението за еднократен данък върху свръхпечалбите на банките. Той оспори позицията на централната банка, че подобна мярка би довела до поскъпване на кредитите за всички.
Според него банките не използват целия си наличен ресурс за кредитиране и имат възможност да отпускат допълнителни средства. Затова Димитров не приема тезата, че облагането на част от печалбите непременно ще бъде прехвърлено върху кредитополучателите.
Четири хранителни продукта са сред най-скъпите в ЕС според КНСБ
По отношение на надценките Димитров заяви, че синдикатът следи цените от 16 месеца. По думите му прясното мляко, белият ориз, бобът и сиренето са сред хранителните продукти с най-високи цени в Европейския съюз.
Той свърза наблюдаваните ценови разлики с надценките между цените на едро и крайните цени за потребителите.
Междувременно продължават проверките на Българската агенция по безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите в складовете на търговските вериги.
Още новини четете в категория
Новини
11.8 С
12.8 С
14.2 С
12.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
