Предложеното 5-процентно увеличение на възнагражденията в бюджетно финансираните сектори предизвиква сериозно социално напрежение и вече води до протести в различни градове на страната. Това заяви председателят на КНСБ Тодор Капитанов пред bTV. Синдикатите настояват за минимум 10% ръст на заплатите и предупреждават за задълбочаване на социалното недоволство, ако исканията им не бъдат чути.

„На този етап тези 5% предизвикват изключително високо социално напрежение. То избива още от началото на тази седмица с протести в отделни градове, в които се включиха хора, работещи в структури, финансирани от бюджета“, посочи Капитанов.

Според него проведената среща между представители на правителството, работодателските организации и синдикатите не е довела до конкретни резултати.

КНСБ настоява за поне 10% увеличение на заплатите

Тодор Капитанов подчерта, че синдикатите няма да отстъпят от искането си за двуцифрено увеличение на възнагражденията.

„И тези 10% не стигат, но все пак имаме някаква разумност в границите на своите искания. Считаме, че тези средства могат да бъдат намерени в бюджета“, заяви той.

По думите му конкретните възможности за осигуряване на необходимото финансиране ще могат да бъдат обсъдени едва след представянето на пълния проект на държавния бюджет.

Капитанов изрази недоволство от липсата на предварителни консултации и финансови разчети.

„Изключително сме изненадани, че социалният диалог, който е заложен и в европейските регламенти, и в българското законодателство, на този етап липсва“, коментира той.

Според синдикалния представител държавата дава лош пример за отношенията между работодатели и работници.

Протестират служители на театри, библиотеки, пощи и социални служби

Капитанов уточни, че предложеното увеличение не засяга само държавната администрация, а широк кръг от професии и дейности, финансирани от бюджета.

Сред тях са училищното и предучилищното образование, университетите, здравеопазването, транспортът, БДЖ, Национална компания „Железопътна инфраструктура“, културата, земеделието и секторът на околната среда и водите.

По думите му в протестните действия вече са се включили служители на библиотеки, опери, театри, „Български пощи“ и Агенцията за социално подпомагане.

„Хората са гневни. Имам възможността покрай работата си да разговарям с тях и да слушам личните им съдби. В момента наистина става въпрос за борба за оцеляване“, заяви той.

Капитанов даде пример с работещи, които получават около 530 евро нетно месечно възнаграждение.

При такъв доход увеличение от 5% би означавало приблизително 26,50 евро повече на месец.

„Колко е 5% увеличение на този доход? Няма и 25 евро. С 25 евро човек не може да направи дори един пазар“, коментира синдикалистът.

„С по-малко от 10% не може да се оцелява“

Председателят на КНСБ предупреди, че недоволството сред работещите може да се задълбочи, ако правителството не преразгледа политиката си по доходите.

„Става въпрос за борба за оцеляване. Не е въпрос дали сме склонни да се пазарим. Просто с по-малко от това не може да се оцелява“, подчерта той.

Капитанов определи предлаганото увеличение като неприемливо на фона на разходите за живот.

„Това, което се случва с тези 5%, е социална жестокост, прикрита под бюджетна дисциплина“, заяви представителят на КНСБ.

Той посочи, че протестиращите познават своите права и финансовите разчети, свързани с исканията им.

Според него фактът, че хора пътуват през нощта от Варна, Силистра, Добрич и други градове, за да участват лично в протестите, показва мащаба на натрупаното напрежение.

Синдикатите поискаха среща с премиера Румен Радев

КНСБ вече е изпратила официално искане за среща на високо равнище с министър-председателя Румен Радев.

„Надяваме се тя да се проведе в рамките на следващата седмица“, заяви Капитанов.

Той обясни, че въпреки разговорите с финансовия министър синдикалните организации все още не са получили достатъчно информация за намеренията на правителството.

„Ние не чуваме каква е политиката по доходите, която властта иска да предприеме“, подчерта председателят на КНСБ.

Спор и за минималната заплата: 660 или 690 евро през 2027 година?

Друг основен въпрос в интервюто беше размерът на минималната работна заплата.

Капитанов коментира предложението тя да достигне 660 евро, като посочи, че тази сума не компенсира достатъчно поскъпването на живота.

Той припомни, че синдикатите са участвали в разработването на нова формула за определяне на минималното възнаграждение, която се предвижда да се прилага от 2027 година.

По думите му обаче тя все още не е окончателно завършена, тъй като липсва методика за изчисляване на един от компонентите, свързан със заплатата за издръжка.

„Уговорката и условията, които сме поставили за 2027 г., са минималната работна заплата да бъде определена по действащия закон – 50% от средната работна заплата, което по изчисления става 690 евро“, обясни той.

Според Капитанов предложените 660 евро не биха осигурили необходимата защита на доходите от инфлацията.

„С 660 евро увеличението отново е палиативно и по никакъв начин не може да обезпечи инфлацията“, заяви синдикалният представител.