В тийн годините си тя става основна фигура на нюйоркските клубове и главна мишена за папараците. Секс касетата й, подобно на Ким Кардашиян, също донякъде й помага, защото после следва риалитито "The Simple Life", с което Парис показва, че определено знае как да прави бизнес. И самата тя си го признава: "Знаех, че не искам да градя обикновена кариера. Лека-полека изграждах марка, която в крайна сметка ми стана източник на доходи. Нямах стилист. Нямах публицист. Направих всичко това сама, просто като бях себе си."

По това време няма и инфлуенсъри, които да следва. Всъщност такава професия дори не съществува. "Но още преди да се появят социалните мрежи, аз бях инфлуенсър", казва. И е права.

Кралицата на Y2K, криптото и още нещо...

Родената в семейната династия на хотелския магнат Конрад Хилтън, Парис прекарва детството си в свят на привилегии, събирайки менажерия от животни и дори получава семейния прякор "Звездата". "Аз не просто обичам да се забавлявам. Имам нужда от забавление. То е моето гориво", така определя себе си тя в интервю.

Парис е известна, защото е известна. Така се смяташе преди. Тя от години предизвиква обществеността с постоянната си нужда да нарушава законите, партитата с най-известните личности и пиянските си истории...

Но всъщност, това не е истинското й "Аз". И го разбираме по много простичък начин.

След излизането на документалния филм "Това е Парис" през 2020 г. Хилтън променя мнението на повечето, които имат грешна представа за публичния й образ. Филмът показва на зрителите, че наследницата е "в течение" за имиджа, който я съпътства в началото на кариерата й. Оказва се уязвима, като споделя за травмата, която е преживяла в детството си, докато сменя различни училища.

До този момент обществеността е в неведение, че родителите й я изпращат в различни изправителни училища, наричани още "центрове за лечение на младежи", в опит да "озаптят" бурния й нрав. С цел да й помогнат обаче се оказва обратното. Тези институции далеч не са рехабилитационни. "И в четирите заведения, в които бях изпратена в тийнейджърските си години, бях подложена на физически и психически тормоз от страна на персонала. Бях душена, удряна, шпионирана, докато се къпех, и лишавана от сън", казва Хилтън за The Washington Post. "Наричаха ме с вулгарни имена и ме принуждаваха да вземам лекарства, без да ми е поставена диагноза. В едно от заведенията бях затворена в изолатор, чиито стени бяха покрити със следи от драскотини и петна от кръв." След като навършва пълнолетие, тя се придържа към историята, измислена от семейството й, че е била в пансион. В продължение на 20 години не разкрива за насилието, което преживява. Макар че светът може да я представя по друг начин, много са в грешка, ако смятат, че животът й е протекъл спокойно.

Подобно на идиома: "Няма рози без тръни", ежедневието на инфлуенсърите не прави изключение от това. Документалният й филм цели да напомни, че отвъд добре подредената емисия на всеки човек, има някой, който също споделя подобни преживявания. Живеем в свят, изпълнен с радост, трудности и, разбира се, поуки. А Парис дори по-късно настоява за законопроект, който да регулира проблемната индустрия за тийнейджъри.

За нея е казано много. След като печели популярност, всяка жена иска да бъде като нея. В разцвета на силите си тя е водач на попкултурата, която вдъхновява ново поколение знаменитости.

Източник: dir.bg