На 17 октомври стотици хиляди французи излязоха на демонстрации срещу високите разходи за живот, проблемите в образованието и състоянието на обществените услуги. Според Министерството на вътрешните работи участниците са били около 550 000, докато организаторите посочват приблизително 800 000 души.

В Париж, Марсилия, Лион и други градове се стигна до сблъсъци с полицията, опожаряване на сгради и разграбване на търговски обекти. По данни на Associated Press след насилието са извършени около 1800 ареста.

Меланшон: Полицейската стратегия води към сблъсъци

Жан-Люк Меланшон, лидер на „Непокорна Франция“, който лично участва в демонстрацията в Париж, отправи остри обвинения към действията на полицията и към ръководството на силите за сигурност.

В публикации в социалната мрежа X той определи действията на полицията като провокации и обвини парижкия полицейски префект, че е организирал безредието.

Според Меланшон начинът, по който са разположени и използвани полицейските сили, е създал предпоставки за ескалация.

„Изглежда, че сблъсъкът е целта на тази стратегия за поддържане на реда. Жалко“, заяви той, цитиран от Le Monde.

Меланшон посочи още, че на местата, където няма полицейско присъствие, демонстрациите протичат спокойно. Той обвини и телевизионните канали, че концентрират вниманието си върху кадрите от насилието, вместо върху исканията на протестиращите.

Въпреки критиките към властите лидерът на „Непокорна Франция“ се разграничи от разграбването и разрушаването на имущество, като заяви, че хората, подкрепящи движението му, нямат място в подобни действия.

Марин льо Пен: Социалните искания бяха взети за заложник

Позицията на Марин льо Пен е съществено различна.

Представителката на „Национален сбор“ не обвинява полицейското ръководство за ескалацията, а насочва критиките си към крайнолевите организации и депутатите на Меланшон.

Според нея легитимните социални искания на французите отново са били използвани от радикални групи, които оправдават насилието и представят обществения ред като форма на потисничество.

В публикация в X Льо Пен обвини крайната левица и представителите на „Непокорна Франция“, че се стремят да тласнат страната към хаос.

Председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела също разкритикува протестите, като заяви, че по улиците са излезли хора, специализирани в създаването на безредици, а не представителите на работеща Франция.

Така Льо Пен и Меланшон, макар и двамата да са опозиционни фигури, представят противоположни обяснения за насилието.

Правителството: Организирани групи са атакували институциите

Президентът Еманюел Макрон осъди насилието и предупреди, че извършителите на нападения срещу обществени сгради, магазини и полицейски служители ще бъдат преследвани и наказани.

Премиерът Себастиен Льокорню отхвърли обвиненията на Меланшон, че полицейското ръководство носи отговорност за ескалацията.

Според министър-председателя прехвърлянето на вината от извършителите на насилието към полицията представлява опасно обръщане на отговорностите.

Вътрешният министър Лоран Нуньес обвини групи от ултралевицата, които според него са действали организирано и са нападали едновременно различни обекти.

Към 18 октомври властите съобщават за 1800 задържани и над 500 пострадали полицаи, жандармеристи и пожарникари.

Прекомерна сила или недостатъчен контрол?

Спорът за полицейските действия не се ограничава до Меланшон.

Лидерката на френските еколози Марин Тонделие също поиска преразглеждане на подхода за поддържане на обществения ред. Според нея сегашните практики излагат на опасност както демонстрантите, така и самите полицаи.

Същевременно репортажите на Le Monde описват ситуации, при които полицейските сили са били изненадани от действията на мобилни групи и са имали затруднения да предотвратят нападенията.

Това поставя два отделни въпроса: дали полицията е използвала прекомерна сила срещу част от демонстрантите и дали разположението на силите за сигурност е било достатъчно, за да бъдат предотвратени нападенията срещу обществени сгради.

На 18 октомври председателят на Националното събрание Яел Браун-Пиве обяви намерение да предложи парламентарна анкетна комисия, която да разгледа както насилието и грабежите, така и полицейската стратегия.

Има ли доказателства за внедрени провокатори?

Това е един от въпросите, които се появяват около събитията, но засега наличната проверена информация не доказва твърдението, че администрацията на Макрон умишлено е внедрила провокатори сред протестиращите.

Меланшон действително обвинява полицейското ръководство в провокации и действия, довели до ескалация. Това обаче не е равнозначно на доказателство за тайно организирана операция за предизвикване на безредици.

Няма основание всички участници в сблъсъците да бъдат определяни като мигранти. Наличните сведения сочат различни групи участници, а френските власти насочват основните си обвинения към радикални активисти и извършители на грабежи.

Макрон се готви да говори пред нацията

На фона на политическите обвинения Елисейският дворец обяви, че президентът Еманюел Макрон ще направи обръщение към французите на 18 октомври в 20:00 часа местно време.

Очаква се то да бъде посветено на последиците от протестите и действията на властите. Към момента на проверката съдържанието на предстоящото изявление все още не е известно.

Предложената парламентарна проверка може да даде допълнителни отговори за решенията на полицейското ръководство, обстоятелствата около сблъсъците и отговорността за разрушенията.

Основни източници: Le Monde, AFP чрез TV5MONDE и Associated Press