Де Ниро е от истинските звезди на Холивуд и на световното кино. Той е не само актьор, отличен с две статуетки „Оскар” („Разяреният бик” и „Кръстникът”), а и режисьор, продуцент и основател на един от най-известните кинофестивали в САЩ – Tribeca Film Festival. Отиват му образи на всякакви „мъже на ръба” – гангстери, мафиоти, смахнати персони с проблемни характери. Напоследък обаче все по-често се забавлява с комедийни роли.

Не си мълчи по важните теми на съвременността. Миналата година например, по време на международния кинофестивал в Сараево, където бе специален гост, сравни кандидат-президента Доналд Тръмп със своя изперкал герой Травис Бикър от „Шофьор на такси” – самотник, обзет от видения, планиращ убийства, но накрая обявен за герой:

„Едно от ценните неща във филма за мен е иронията накрая – Бикъл се връща в таксито като герой, което по някакъв начин се случва и днес… Не знам, ненормално е, че хората харесват Доналд Тръмп. Той дори не би трябвало да е там, където е, така че Бог да ни е на помощ. Нещата, които Тръмп говори, са абсолютно откачени, абсурдни…”

Не е изненадващо, че Де Ниро има гражданска позиция по важна политическа тема. По-странното е, че се е разприказвал. Той е прочут мълчаливец и истински кошмар за журналистите отвъд океана. Явно с възрастта става все по-приказлив.

Ето част от откровената му, които неотдавна споделя пред сп. „Еsquire”:

„Някои казват: „Хубаво е човек да идва в Ню Йорк за известно време, но да живее тук – не, никога!” А аз пък казвам същото за всички други места по света.”

„Като тийнейджър кандидатствах в „Драматично студио” към университета New School в Ню Йорк. Влизам. Режисьорът ме пита с доста осезаем акцент: „А зЪщо искатИ да станИте актьор?” Замълчах, не знаех как да отговоря. И той отвърна вместо мен: „За да изявитИ собственото си Аз?!” А аз започнах да кимам: „Да, да, точно така. Именно заради това.”

„Нима можех да предположа, че след толкова много години непознати хора, разпознали лицето ми на улицата, ще се подават от прозорците на колите си и ще крещят: „Не мен ли говориш?” Не си спомням точно първоначалния сценарий на филма „Шофьор на такси”, но струва ми се, че нямаше такива думи. Беше импровизация. И нямам представа защо хората толкова се впечатлиха от това изречение. Какво пък, случва се.”

„Да се страхуваш, си е съвсем в реда на нещата. Докато си жив, се боиш.”

„Когато в едната кула на Световния търговски център се вряза първият самолет на 11 септември 2001, имах делова среща. Веднага се прибрах вкъщи – прозорците ми гледат на юг – и наблюдавах всичко със собствените си очи. Видях как огънят се движеше по фасада на Северната кула. Взех бинокъла и видеокамерата си – впрочем, не исках да заснема това. Видях как хората скачаха от прозорците. После – как рухна Южната кула. Изглеждаше толкова нереално, че веднага преместих погледа си към телевизора, беше на канала на CNN. Исках да се убедя. Нямаше друг начин да внуша на самия себе си, че не сънувам. Както каза синът ми, беше „все едно да видиш, че луната пада от небето”.”

„Къде е разликата между любовта и секса? Хмммм… Вижте, опитайте да вземете интервю от Ал Пачино. Как ли би отговорил той на този въпрос?”

„Колкото повече остаряваш, толкова по-сложен става животът ти. И лекуваш душата си, като правиш разни прости неща заедно с децата си.”

„На сегашния етап на моята кариера няма подобно нещо като да ми се обадят след кастинг и да ми кажат: „Не пасвате за ролята.” Затова се възползвам от други случаи, в които да се почувствам отхвърлен. Подобно чувство могат да ми внушат моите деца. Децата умеят с две думи да ти избият цялата надменност.”

„Най-голямата вреда от славата е там, че всички те носят на ръце. Каквото и да кажеш, всеки кима насреща ти, дори когато дрънкаш глупости. Трябват ти хора, които са способни да ти кажат в очите това, което не желаеш да чуваш.”

„Който не рискува, няма да разбере собственото си призвание.”

„Парите облекчават живота. Ако ти върви на пари, радвай се на късмета си.”

Източник: Artday.bg