Това обаче послужи като стимул за историческото споразумение за разоръжаване, достигнато след няколко години.

„Можем да се гордеем, че засаждаме тази семенка, която един ден може да израсне в могъщо дърво на мира“, каза съветският лидер Михаил Горбачов на президента на САЩ Роналд Рейгън през декември 1987 г.. Когато двете страни се съгласиха да унищожат своите средства с обсег между 500 и 5500 км съгласно Договора за разместване на ракети с малък и среден обсег (INF). Фиданката на мира продължи да расте до 2019 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп напусна договора. Припомняйки предполагаеми нарушения от страна на Русия, които последната отрече.

Сега, рисковете от пълното разпадане на договора се проявяват веднага след като двете страни обявиха плановете си за нови разполагания. На 28 юни, президентът Владимир Путин заяви, че Русия ще възобнови производството на наземни ракети с малък и среден обсег. И ще определи местата за тяхно разполагане при нужда. Експертите по сигурността смятат, че тези ракети, както повечето руски системи, ще могат да бъдат носители на конвенционални и ядрени бойни глави.

На 10 юли, Съединените щати обявиха, че ще започнат разполагането на оръжия в Германия от 2026 г. Включително SM-6 ракети, Tomahawk и нови хиперзвукови системи. Въпреки че тези системи са конвенционални, съществува възможност да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави. Това създава допълнителна загриженост сред експертите по сигурността относно риска от ескалация.

Тези решения идват на фона на острото напрежение, възникнало от руската война в Украйна. И заплашителната ядрена реторика, използвана от Путин, която Западът възприема като потенциална заплаха. Допълнително, тези стъпки са част от по-широка глобална надпревара във въоръжаването, включително с Китай.

„Реалността е, че както Русия, така и Съединените щати предприемат стъпки, които смятат, че подобряват тяхната сигурност. Въпреки че това може да бъде за сметка на другите“, каза Джон Волфстал, директор на глобалния риск в Федерацията на американските учени.

„Всеки ход, който Съединените щати или Русия правят, налага натиск върху противника да реагира, политически или военно. Това е същността на надпреварата във въоръжаването“, добави Волфстал.

Експертът Андрей Баклицки, старши изследовател в Института на ООН за изследване на разоръжаването, предупреди за "повече сценарии за пряка военна конфронтация между Русия и НАТО", които всички страни трябва да вземат предвид. Той хипотетизира, че тези сценарии могат да включват руски удар срещу полска база, където се съхраняват западни оръжия за Украйна. Или атака на САЩ срещу руски радар или команден и контролен пункт.

Баклицки посочи, че всички страни вече разполагат със способността да извършват такива атаки чрез ракети, изстрелвани от морето или въздуха. Но допълнителното разполагане на наземни оръжия ще увеличи техните възможности за провеждане на удари и справяне с отговора на противника.

Как ще реагира Китай?

Всяко разполагане на ракети със среден обсег от страна на Русия и Съединените щати може да подтикне Китай към по-нататъшно увеличение на своя арсенал. Тъй като той не беше обвързан от Договора за разместване на ракети с малък и среден обсег от 1987 година между Съветския съюз и САЩ. Министерството на отбраната на САЩ посочи в доклад до Конгреса през 2023 година, че китайските ракетни сили разполагат с 2300 ракети с обсег между 300 и 3000 км. И допълнително 500, които могат да покрият разстояние между 3000 и 5500 км.

Загрижеността относно китайските ракети играе важна роля в решението на Тръмп да напусне договора. А САЩ вече започнаха първоначални стъпки за разполагане на свои собствени системи със среден обсег в съюзническите страни в Азия. През април те извършиха първото си задгранично разполагане на ракети с наземно изстрелване по време на двуседмично военно учение във Филипините.

„Това няма да е проста двустранна надпревара във въоръжаването между Русия и Съединените щати и техните съюзници. Тя ще бъде значително по-сложна“, посочи Кюн. Като отбеляза потенциалното включване на Китай и други азиатски съюзници на САЩ като Южна Корея и Япония.

Тримата експерти подчертаха, че шансовете за постигане на пробивно споразумение за контрол на въоръженията, подобно на това между Рейгън и Горбачов през 80-те години, са далечни. „Дори ако Русия и Съединените щати напълно се съгласят, че това не служи на интересите на никого. И трябва да се върнем към Договора INF или нещо подобно. САЩ няма да могат да го постигнат поради необходимостта от системи, които да отговарят на китайските възможности“, коментира Баклицки.

Той допълни, че вероятността е да продължим да трупаме такива системи и да ги насочваме едни към други. Това определено подчертава, че предстои период на напрежение и несигурност.

Източник: reuters.com

Превод и редакция: MEDIAMALL.info