В контекста на бързо развиващия се пазар на криптоактиви, Комисията за финансов надзор (КФН) е предприела стъпки за засилване на надзора върху сектора.

На 26 август 2025 г. КФН е изпратила официално уведомление с изходящ номер 33-00-92 до представителите, вписани в регистъра по член 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА).

Този документ, адресиран до лицензирани или преходно регистрирани доставчици на услуги за криптоактиви, изисква предоставянето на обширна информация за техните операции, клиенти и мерки за съответствие.

Това действие подчертава ангажимента на българските регулатори към имплементацията на европейските стандарти за прозрачност и защита на инвеститорите, но същевременно поражда въпроси относно потенциалните предизвикателства пред индустрията.

Законът за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) представлява националната имплементация на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и Съвета, известен като MiCA (Markets in Crypto-Assets). Този регламент, влязъл в сила на 31 май 2023 г., цели да създаде унифицирана рамка за регулиране на криптоактивите в Европейския съюз, с акцент върху защитата на потребителите, предотвратяването на пазарни злоупотреби и борбата с изпирането на пари.

В България ЗПКА влиза в сила на 8 юли 2025 г., като прехвърля надзора върху сектора от Националната агенция за приходите (НАП) към КФН.

Преди това, доставчиците на услуги за криптоактиви - като обмяна между виртуални и фиатни валути, съхранение и управление на активи, както и публично предлагане - се регистрираха в електронен публичен регистър към НАП съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари. С влизането в сила на ЗПКА, този регистър е прехвърлен към КФН, който публикува актуализиран списък на 10 юли 2025 г.

Според преходните разпоредби, вписаните лица могат да продължат дейността си без пълен лиценз по MiCA до 1 юли 2026 г. или до получаване/отказ на лиценз, в зависимост от по-ранното събитие. Този преходен период позволява на индустрията да се адаптира, но изисква стриктно съответствие с регулаторните изисквания, включително плащане на такси към КФН, както е обявено в съобщение от 14 юли 2025 г.

Уведомлението на КФН е структурирано в няколко раздела, като подчертава необходимостта от прозрачност в дейностите на регистрираните представители. То изисква в срок от 10 работни дни от получаването му да се предостави информация относно клиентите, на които са предоставяни услуги по § 5, ал. 3 от ЗПКА, включително описание на услугите (като обмяна, съхранение, управление на портфейли или публично предлагане).

Това включва данни за клиенти, които са получили криптоактиви или са извършили транзакции през платформи като “pools of reserves”. Подробности за средствата на клиентите, включително тяхното съхранение, прехвърляне и управление. КФН изисква данни за използваните канали за комуникация, както и за мерки за идентификация на клиентите (KYC - Know Your Customer).

Описание на политиките за предотвратяване на изпиране на пари, финансиране на тероризъм и други рискове. Това включва информация за предоставянето на предупреждения към клиентите относно рисковете от криптоактиви, както и за вътрешни процедури за мониторинг.

Списък на активите, управлявани от представителите, включително тяхната стойност и местоположение. КФН подчертава необходимостта от информация за всякакви нарушения или инциденти, свързани с услугите.

В раздел II се акцентира върху номерирани точки, като например данни за клиентски депозити в размер на 5 евро или 3 евро от ЗПКА, както и за операции от 30 декември 2024 г. насам. Раздел III обсъжда необходимостта от предоставяне на информация за потенциални нарушения, а раздел IV подчертава контактите за допълнителни уточнения.

Това уведомление представлява ключов етап в прехода към пълна имплементация на MiCA в България, където криптоактивите набират популярност сред инвеститорите.

Според експерти, изискването за детайлни данни цели да оцени мащаба на пазара, да идентифицира рискове и да подготви терена за лицензиране. В контекста на европейските усилия за борба с финансовите престъпления, КФН вероятно цели да събере данни за потенциални нарушения, като например неупълномощено предоставяне на услуги или липса на адекватни мерки за защита на клиентите.

За индустрията това може да означава увеличени административни тежести, особено за по-малките доставчици, които все още оперират в преходен режим. Неспазването на срока от 10 дни може да доведе до санкции, включително заличаване от регистъра или глоби. От друга страна, за инвеститорите това е стъпка към по-голяма сигурност, тъй като регулаторите ще разполагат с по-добра видимост върху пазара.

Интересен аспект е времето на уведомлението - само месец след прехвърлянето на регистъра към КФН. Това предполага ускоряване на надзора, вероятно в отговор на растящия обем на крипто-транзакции в страната.

Липсата на публични обяви за това уведомление на сайта на КФН към 28 август 2025 г. подсказва, че то е насочено директно към регистрираните субекти, но може да предизвика по-широк дебат в медиите и сред експертите.

Уведомлението на КФН от 26 август 2025 г. е ясен сигнал за засилване на регулаторния контрол върху криптоактивите в България, в съответствие с европейските стандарти. То подчертава необходимостта от прозрачност и съответствие, но същевременно поставя предизвикателства пред доставчиците на услуги.

В бъдеще това може да доведе до по-строги лицензионни процедури и по-добър защитен пазар за инвеститорите. Заинтересованите страни следва да наблюдават развитието, тъй като това е част от по-широкия процес на интеграция на България в единния европейски пазар на криптоактиви.

Недко Белчев, Mediamall.info