Константин Павлов: Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си

28/09/2024 10:55

константин павлов човек носи отговорност пороците добродетелите

Константин Павлов е едно от най-ярките имена в българската поезия от втората половина на ХХ век.

Роден е на 2 април 1933 г. в с. Попово, Пернишко, което днес се намира под язовир „Студена“. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Последователно работи като редактор в Радио София (1957–1959), издателство „Български писател“ (1961–1962; 1964–1965), в. „Литературен фронт“(1963) и в „Мултифилм“ (1965–1966). Издава книгите „Сатири“ (1960) и „Стихове“ (1965), които му навличат гнева на догматичните цербери на режима. От 1966 г. до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. Чак през 1975 г. получава разрешение за работа в ДО „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член и на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод петдесетгодишнината от рождението му е издадена книгата „Стари неща“ със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в организации или партии.

Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят на творчеството му. Отказващ да се примири с грубите или перфидни форми на насилието, авторът изживява битието като кошмар, противопоставяйки му не по-малко кошмарните свои изживявания.

Тоталното несъгласие с основанията на абсурдите води до антиутопийни визии, представящи ентропията на човешкото сред обезчовечения свят. Неизбежно оскърбяваният от живота герой открива бунта (ако и да подозира обречеността му) като единствено възможен принцип на съществуването. Анархистичният негативизъм и стихийният екзистенциализъм на този оригинален творец не следват никоя по-определена система, защото всяка система е лудост, превръщаща живота в лудница.

Така в изначално дисхармоничния свят, сред хаоса на безобразно и прекрасно особена ценност придобиват абсолютите на винаги трагически изживяваната свобода, неосвободена от подозрителните морални дисекции. Създаденото от този дълго време официално забравян и забраняван творец се представя цялостно за първи път и откроява категорично приносите на големия неоавангарден творец.

Отива си от този свят на 28 септември 2008 г.

Поетът от първо лице:

„Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно”.“

„Дисиденти за мен са хората, които осъществяваха цензурата. На главорезите, на тях им подарявам тази дума – дисидент!“

„Всеки творец чрез своето изкуство прави опити да се самопреведе чрез естетически категории.“

„По-добре да излъжеш хората, че си лош, отколкото да ги излъжеш, че си добър.“

„Нямам претенции, нямам представа за себе си.“

„Поезията е многозначна до недоказуемост.“

„Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова – малко читатели.“

„Може да купиш бенгалски огън, може да купиш касета, пълна с „божи искри”, но винаги ще бъдеш в унизително положение на купувач, а не на създател.“

„Бих убил всеки, който прилича на мене, в името на духовната му автентичност.“

„България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители.“

„Сега никой не слуша – всички говорят. Обидно ми е да се надвиквам.“

„Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си.“

„Демагогията е флирт с народа, макар и спекулативен. Демагогията е изкуство. 45 години у нас нямаше демагогия – имаше грубост, цинизъм, брутална лъжа…“

„Не съществува народ и нация в чист химически вид.“

„Виждал съм Юда, разпнат на кръст като Христос.“

„Човек е само частен случай на световния разум.“

„Мъртва природа не съществува.“

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

„Не мога без екзистенциалния минимум. Други претенции нямам.“