Премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе каза, че в разговор с него един от еврокомисарите го е сплашил с примера с покушението срещу словашкия премиер Роберт Фицо. Подробности за този разговор вече се появиха в медиите. Разговорът се водел предимно на руски език. От другата страна на линията бяха зам.-председателят на Европейската комисия, един от еврокомисарите, както и първият заместник на Урсула фон дер Лайен Франц Тимерманс. След твърдостта, проявена от премиера на Грузия в защита на позицията му, събеседникът му направи аналогия с атентата срещу Р. Фицо, към който може да се присъедини и грузинският премиер...

Като допълнителен аргумент за оказване на натиск върху непокорния грузинец може да се счита общият контекст на двуседмичния период, през който се случи опитът за убийство на словашкия премиер:

• 7 май: опит за убийство на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман Ал Сауд (по-късно тази новина беше дезавуирана);
• 13 май: Турският президент Р. Ердоган провежда спешна среща след предупреждение за възможен военен преврат, започват чистки в местното Министерство на вътрешните работи;
• 15 май: в медиите се появиха съобщения за предотвратяване на заговор за сваляне на турския президент Реджеп Тайип Ердоган;
• 15 май: опит за убийство на министър-председателя на Словакия Р. Фицо;
• 16 май: сръбската полиция в северната част на страната задържа мъж за заплаха към президента А. Вучич;
• 19 май: Саудитският крал Салман е хоспитализиран за втори път в рамките на 4 седмици;
• 19 май: катастрофа с хеликоптер с иранския президент Е. Раиси и външния министър Х. Абдулахиан...

Според изявление на Руската служба за външно разузнаване, опитът за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо показва на целия свят, че глобалистките тоталитарно либерални елити се придвижват към открит политически терор срещу своите опоненти. Руската служба за външно разузнаване също така отбелязва, че постъпващите данни показват нарастващо раздразнение на ръководството на САЩ и ЕС от обективния процес на промяна на геополитическите реалности и укрепване на позициите на национално ориентираните политически сили.

Очевидно опитът за убийство на Фицо може да има подобен ракурс. Въпреки това, както отбелязват анализаторите, абсолютно независимо от това кой е истинският организатор на престъплението, или украинците, или митичната „ръка на Кремъл“ ще бъдат виновни за всички. В същото време разбира се, и от двете страни ще има мнозинство, уверено в своята правота, за което неговите убеждения ще бъдат безспорни.

А какво всъщност се е случило, едва ли ще стане известно на широката публика. И това въпреки факта, че действията на западните разузнавателни служби за елиминиране или неутрализиране на политически лидери, недолюбвани от САЩ и техните сателити, наречени „специални операции с крайни щети“, са известни поне от средата на миналия век.

Още през 1950-1960 г. те бяха пуснати в движение (по-подробно: Необявените войни на Съединените щати. - М.: Мысл 1984. - С. 51).

Достатъчно е да споменем елиминирането на министър-председателите на Цейлон С. Бандаранаике (1959), Конго - П. Лумумба (1960), президента на Гана К. Нкрума (1966), президента на Фронта за освобождение на Мозамбик Е. Мондлан и други е извършени от специална структура, наречена „Комисия по нанасяне на вреда на здравето“.

Дейността й за първи път беше широко отразена от служителя на Държавния департамент на САЩ Джон Д. Маркс в разследващата книга „В търсене на манджурския кандидат“. ЦРУ и контрол над съзнанието“ (Marks J. The Search for the Manchurian Candidate. The CIA and Mind Control. Published by Times Books, 1979).

На страниците на това издание авторът очертава и леко „съживява“ сухите факти от доклада на комисията, създадена от президента на САЩ Д. Форд под председателството на вицепрезидента Нелсън Рокфелер за разследване на експерименти на ЦРУ върху хора, включително граждани на САЩ, и елиминирането на политически опоненти след скандал, иницииран през декември 1974 г. от статия по тази тема в New York Times.

Д. Маркс привежда много подробности за тайни операции за „причиняване на вреда на здравето“, бюджетни суми, имена на учени и агенти на ЦРУ, отговорни за това направление, описва нечовешки експерименти върху хора, както и отрови и химикали, които могат да убият или „да превърнат в растение” този или онзи политик:

„Като част от проекта MK-NAOMI служителите на SOD създадоха цял арсенал от токсични вещества за ЦРУ. За да се убие някой в рамките на няколко секунди, например с хапче за самоубийство, в SOD беше предложен мощен токсин от миди...

Според служители на ЦРУ и SOD за убийство е по-препоръчително да се използва ботулин. С инкубационен период от 8 до 12 часа той позволява на убиеца да избяга от местопрестъплението. Впоследствие служители на ЦРУ доставят на мафията таблетки, съдържащи тази смъртоносна отрова, за да бъдат сложени в млечния шейк на Фидел Кастро.

Ако ЦРУ иска убийството да изглежда като естествена смърт, има дълъг списък от фатални болести, често срещани в страната, избрана за операцията. Така през 1960 г. шефът на тайните служби Ричард Бисел моли Сид Готлиб да „избере болест“, която да позволи да бъде убит лидера на Конго П. Лумумба. По време на разследването на Сената Готлиб съобщи, че е избрал болест, която е трябвало да бъде подобна на болестите, често срещани в Западна Африка и която може да бъде фатална...

За онези, от които агентите на ЦРУ искат да се отърват само временно, SOD разполага с около дузина болести и токсини с различна сила. В края на списъка на SOD, вещество, което гарантира сравнително благоприятен изход, е включен стафилококов ентеротоксин, лека форма на хранително отравяне (слаба в сравнение с ботулин). Тази инфекция почти никога не е била фатална, като е обезвреждала жертвата за приблизително 3 до 6 часа.

Сред наличните запаси на SOD от средства с висока виртулентност се откроява вирусът на венецуелския конски енцефаломиелит. Обикновено той парализира човека за период от 2 до 5 дни, след което той остава в отслабено състояние още няколко седмици. Ако ЦРУ изисква човекът да се обезвреди за няколко месеца, тогава SOD имат две разновидности бруцелоза на свое разположение“.

Американският изследовател д-р Кевин Барет, който е специалист по политическите убийства, цитира признанието на републиканския сенатор Линдзи Греъм, че Съединените щати са убили над 4700 свои политически опоненти в различни части на света, включително собствени граждани. И подчертава, че военният бюджет на САЩ, който надхвърля общите бюджети на Китай, Русия, Европейския съюз, Япония, Корея, Австралия и Канада, е само „върхът на айсберга“, тъй като освен него има също и „черни фондове“. Също така финансиране на разработването на „високотехнологични секретни методи, като тези, използвани за смазване на водещите латиноамерикански врагове на империята с ракови заболявания“.

Разследването на К. Барет „Чавес: следващата жертва на политическо убийство на ЦРУ“ се появи почти едновременно със съобщението през март 2013 г. от тогавашния и.д.

Президент на Венецуела Николас Мадуро за формирането на правителствена комисия за проучване на причините за „отравяне от тъмни сили с цел агресия срещу венецуелците и Латинска Америка“ на 58-годишния Уго Чавес (VenezuelAnalysis.com, 03/12/ 2013 г.), „чийто вид рак не съответства на нито една разновидност на това заболяване... всичко показва, че са успели да повлияят на здравето му с помощта на най-модерните технологии“ (Reuters.com, 03/12/2013 ).

Няколко часа преди смъртта на лидера на Венецуела, вицепрезидентът Н. Мадуро казва в обръщение към народа: „Нямаме съмнение, че ракът на команданте Чавес е резултат от нападение от неговите врагове“ (цитат от репортаж на NBC News, 06.03.2013 г.). Ръководителят на службата за сигурност на президента Чавес, генерал Хосе Орнела, потвърди това изявление (Асошиейтед прес, 3/06/2013). Малко по-късно се появи информация за експулсирането на двама служители на посолството на САЩ от Венецуела, а Н. Мадуро напомни на съгражданите си, че в САЩ още през 40-те години на миналия век е имало „научни лаборатории, където те експериментираха с инициирането на рак... след 70 години тяхното въздействие може да е напредне значително“ (VenezuelAnalysis.com, 03/12/2013).

Самият У. Чавес многократно говори за това, включително няколко години преди смъртта си, през 2011 г., визирайки внезапно заболели от рак редица южноамерикански политици и заявявайки, че те са следствие от действията на ЦРУ, което по този начин се отървава от неудобните за САЩ лидери. Чавес заявява: „Заболеваемостта от рак сред южноамериканските политици е следствие от действията на ЦРУ на САЩ. По този начин те се отървават от лидери, които САЩ не харесват“. Това е много по-евтино е от бомбардировките. Скоро след това рак е открит и при самия Уго Чавес.

По това време много странна епидемия от рак засяга лидерите на латиноамериканския континент, които не демонстрират проамерикански симпатии от няколко години:

• Раул Алфонсин, президент на Аржентина, почина от рак (2009);
• Ево Моралес, президент на Боливия, рак на носната кухина (2009);
• Дилма Русеф, президент на Бразилия, рак на лимфната система (2009);
• Фернандо Луго, бивш президент на Парагвай, лимфен рак (2010);
• Нестор Кирхнер, президент на Аржентина, рак на дебелото черво (2010);
• Кристина Киршнер (вдовица), президент на Аржентина, рак на щитовидната жлеза (2011);
• Олянта Умала, президент на Перу, рак на дебелото черво (2011);
• Лула да Силва, бивш президент на Бразилия, рак на гърлото (2011);
• Уго Чавес, президент на Венецуела, рак на простатата (2011 г.).

Колумбийският президент Хуан Сантос, който беше внезапно диагностициран с рак на простатата (2012 г.), също може да бъде включен в този списък. Но след няколко месеца, в които се видя положителен напредък в отношенията между неговия режим и Съединените щати, той обяви, че е „напълно излекуван“... Подобни „чудотворни изцеления“ по-късно се случиха с някои от хората в горния списък, случили се (какво съвпадение!) след това като техните действия показват положителен напредък в отношенията с Вашингтон.

Интересното е, че дори в Съединените щати много изследователи и коментатори отбелязват, че подобни факти, „които поотделно изглеждат като местни инциденти“, колективно демонстрират изключително тревожна тенденция. Доказателство за присъствието в съвременната глобална политика на индустрия от високотехнологични убийства, често без следи и приличащи на бавна и мъчителна смърт на хора, които са сериозни противници на „политиката на някои могъщи държави“. За които този тип убийства се превръщат във „все по-привилегирована форма“ за елиминиране на неудобни.

(Следва продължение)

Автор: Дмитрий Ростов; Източник: dzen.ru// Превод: Opposition