Снимка: БГНЕС Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) коментира някои от най-наболелите проблеми в българската здравна система – от липсата на медицински кадри и заплащането на младите лекари до профилактиката и неравномерното разпределение на болничните легла.
„Проблемът с кадрите е като проблема с кислорода – когато го няма, всичко спира да функционира. Решението е само едно – държавна политика за хората в бели престилки. Не кампании, не пожелания, а предвидими заплати, условия и уважение“, подчерта Ангелов в интервю за „Фрамар“.
Според него стабилността на работната среда е основният фактор за задържане на медицинския персонал:
„Когато една сестра знае, че ще получи редовно възнаграждението си и ще има нормален график, тя няма да си тръгне. Трябва да се върнем към ценностите – уважение, сигурност и перспектива.“
Професорът обърна внимание, че младите лекари не бягат от страната, а от несигурността:
„Ако им предложим ясна стълбица на развитие, достойно начало и уважение към труда им, те ще останат. Виждам решението в три неща – базова заплата, която им позволява да живеят спокойно, реални възможности за специализация и модерна среда, в която системата не ги задушава с бюрокрация.“
„Когато една болница е технологично обновена и ръководството й мисли за хората, младите лекари не напускат – те се борят за място в нея.
Висшето образование не може да остане в XX век, когато медицината вече живее в XXI. Нужни са повече практика, повече дигитализация и повече връзка с реалната система. Не е нормално студентите да учат върху теории, които не отразяват ежедневието в спешните отделения или в общата практика“, уточни Ангелов.
По думите му, медицинското обучение трябва да включва симулационни центрове, менторски програми и обучение по етика, комуникация и управление.
„Лекарят на бъдещето трябва да е и човек, и професионалист, и лидер“, допълни Ангелов.
„Не може във всеки град да има по три болници с празни легла и без персонал. Трябва стратегически болници по области, които гарантират и достъп, и качество.“
В малките населени места, според него, могат да се използват спешни центрове, дневни отделения, телемедицина и мобилни екипи.
„Достъпът не значи непременно болница зад всеки ъгъл – значи сигурност, че когато ти трябва помощ, тя идва навреме и е качествена.
Системата не може да се поддържа с доплащане и кърпене. Трябват ясни приоритети и контрол. Инвестиции – да, но само срещу резултати. Болниците трябва да бъдат оценявани не по брой легла, а по качество на лечение и ефективност на управлението. Трябва национална програма за модернизация с държавен и европейски ресурс, но всяка болница да знае – без отчетност няма финансиране“, подчерта проф. Ангелов.






