България трябва да намери устойчив начин да намали бюджетния си дефицит от 5% от брутния вътрешен продукт, вместо да разчита на временни мерки за увеличаване на приходите. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за БТА в края на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

По думите ѝ световната икономика е изправена пред все по-чести външни сътресения, което налага държавите да изграждат финансови резерви и да провеждат по-предпазлива бюджетна политика.

Георгиева предупреди, че въпреки устойчивостта на глобалната икономика натрупването на рискове ограничава способността на страните да посрещат нови кризи.

Данъкът върху свръхпечалбите не решава трайно бюджетните проблеми

Коментирайки възможността за въвеждане на еднократни фискални мерки, включително предложението за данък върху свръхпечалбите, ръководителят на МВФ посочи, че подобни инструменти могат да осигурят допълнителни средства, но не представляват дългосрочно решение.

Според Георгиева приходната политика трябва да бъде съобразена с постоянните разходни потребности на държавата.

Тя подчерта необходимостта от изграждане на фискални буфери, които да позволяват на страната да реагира при нови икономически сътресения, без да поставя под риск стабилността на публичните финанси.

Ръководителят на фонда призова и за по-внимателно управление на бюджетните разходи в условията на инфлация. Според нея увеличаването на държавните разходи създава допълнително търсене, което може да засили натиска върху цените.

МВФ очаква по-слаб растеж на България през 2026 година

В октомврийската си прогноза Международният валутен фонд понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8% на 2,6%.

За 2027 г. обаче институцията повиши прогнозата си от 2,5% на 2,7%.

Промените в оценките идват на фона на продължаваща международна несигурност, високи енергийни разходи и засилващи се геополитически рискове.

„Инфлацията е данък върху хората с ниски доходи“

Кристалина Георгиева предупреди, че инфлационният натиск не се дължи единствено на цените на енергоносителите.

Сред допълнителните фактори тя открои нарастващите разходи за отбрана, международното търговско напрежение и увеличаващото се търсене, свързано с развитието на изкуствения интелект.

По думите ѝ високата инфлация засяга особено тежко хората с ниски доходи, тъй като намалява покупателната им способност.

Георгиева изрази очакване Европейската централна банка да предприеме нови повишения на основните лихвени проценти и подчерта необходимостта от по-ограничаваща парична политика за овладяване на ценовия натиск.

Европа трябва да харчи за отбрана заедно, а не поотделно

Управляващият директор на МВФ коментира и промените в международната среда за сигурност.

Според нея периодът след Студената война, когато много държави се възползваха от сравнително ниските разходи за отбрана, вече е приключил.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток показват, че светът е станал по-несигурен, а правителствата трябва да приспособят бюджетните си приоритети към новите условия.

Георгиева смята, че европейските държави ще постигнат по-добри резултати, ако увеличават разходите за отбрана съвместно, вместо всяка страна да изгражда отделни системи и капацитет.

В тази връзка МВФ препоръчва по-голям общ европейски бюджет, чрез който да се финансират стратегически приоритети.

Изкуственият интелект е шанс за България, но страната трябва да навакса

Кристалина Георгиева обърна специално внимание и на възможностите, които изкуственият интелект предоставя на българската икономика.

Според нея добре развития сектор на информационните технологии е сериозно предимство, но България едва ли ще бъде сред държавите, които създават най-напредналите модели на изкуствен интелект.

По-реалистичната възможност е страната да участва в технологичните вериги на доставки и най-вече да използва новите инструменти за повишаване на производителността.

За целта са необходими по-добра подготовка на работната сила, промени в образователната система и по-широко навлизане на изкуствения интелект в малките предприятия и държавната администрация.

Георгиева отбеляза, че България и Европа продължават да изостават от Съединените щати по производителност на труда.

Според нея преодоляването на тази разлика е ключово за бъдещата конкурентоспособност на европейската икономика.