Европа трябва да ускори икономическия си растеж и да се подготви за нови сътресения, като възстанови финансовите си резерви и проведе отлаганите реформи. Това е основното послание на управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за италианския вестник „Република“.

„Не знаем какво ще бъде следващото сътресение, но знаем, че такова със сигурност предстои“, предупреждава тя.

Според Георгиева световната икономика е показала устойчивост въпреки енергийната криза и останалите сътресения през последните години. В същото време възможностите на правителствата да реагират чрез допълнителни публични разходи са ограничени заради натрупаните дългове и дефицити.

Слабият растеж ограничава възможностите на Европа

Прогнозите, цитирани в интервюто, сочат икономически растеж от 1,1% в еврозоната през 2026 г. За Италия очакванията са за ръст под 1%.

Георгиева отчита напредък в усилията на италианското правителство за намаляване на бюджетния дефицит, но подчертава, че слабата икономическа динамика остава проблем за голяма част от Европа. Растежът не е достатъчен, за да осигури осезаемо подобрение на жизнения стандарт.

Според ръководителката на МВФ по-бързото развитие на икономиката е ключът към създаването на повече възможности за финансиране на публичните услуги и намаляване на дефицитите. За тази цел обаче ЕС трябва да използва по-ефективно потенциала на единния си пазар.

Вътрешните бариери спъват бизнеса и инвестициите

Един от основните проблеми е незавършената икономическа интеграция между държавите членки. По думите на Георгиева вътрешните бариери в ЕС имат ефект, сравним с мита от 40%, което затруднява компаниите и ограничава търговията.

Липсата на интегрирана енергийна система също има икономическа цена. Според оценките, цитирани в интервюто, тя оскъпява енергията с 10%.

Друг проблем е недостатъчно развитият Съюз на капиталовите пазари. Георгиева посочва, че около 300 милиарда евро европейски спестявания се насочват към САЩ, вместо да финансират инвестиции в Европа.

Сред необходимите мерки тя откроява задълбочаването на капиталовите пазари и банковия съюз, по-тясната интеграция на енергийните системи и създаването на обща правна рамка, която да улесни компаниите да работят в различните държави от ЕС.

Частният капитал е ключов за бъдещия растеж

Според Георгиева публичните средства не могат сами да осигурят просперитета на Европа. Те трябва да се използват за премахване на пречките пред частните инвестиции и за създаване на по-добри условия за конкурентоспособност.

Това означава повече инвестиции в научни изследвания, съвместни европейски проекти в отбраната и подкрепа за развитието на иновативни компании.

Ръководителката на МВФ предупреждава срещу предоставянето на привилегии на неефективни предприятия единствено защото са местни. Според нея европейските държави трябва да действат по-координирано, вместо да защитават националните си интереси за сметка на общия пазар.

Пенсионните системи също се нуждаят от реформи

Увеличаването на продължителността на живота поставя допълнителен натиск върху социалните системи и публичните финанси. Георгиева смята, че европейските държави трябва да обсъдят как да адаптират пенсионните си модели към демографските промени.

Като пример тя посочва Исландия, където според казаното в интервюто хората могат да се пенсионират на 72-годишна възраст.

Според Георгиева публичните разходи трябва да бъдат насочвани към повишаване на производителността, а социалната подкрепа да отчита различните потребности на гражданите. Най-уязвимите групи трябва да получават необходимата защита, без да се приема, че всички се нуждаят от еднакво ниво на помощ.

Производителността в Европа изостава от американската

Георгиева посочва, че производителността в Европа е около 70% от равнището в САЩ. Това е сериозно предизвикателство за конкурентоспособността на континента и за възможностите за повишаване на доходите.

Въпреки това тя подчертава, че Европа има силни позиции в редица области на научните изследвания и предлага по-добър баланс между професионалния и личния живот.

Сред факторите, които ще определят бъдещото развитие, е изкуственият интелект. Той може да повиши производителността, но същевременно изисква подготовка на работната сила и нови умения. Към предизвикателствата се добавят инфлацията, високата задлъжнялост и климатичните рискове.

Международното сътрудничество остава необходимо

Според Георгиева поддържането на единство между държавите става по-трудно заради различните им интереси и натиска върху правителствата. Въпреки това диалогът остава важен инструмент за намиране на общи решения.

Тя отбелязва, че по време на срещата на МВФ в Банкок представителите на 191 държави членки са успели да постигнат съгласие по редица въпроси и да приемат обща декларация.

Ръководителката на фонда смята, че международното сътрудничество не е въпрос на благотворителност, а на взаимна изгода. Търговията и координираните действия могат да укрепят икономиките и да помогнат на държавите да се справят с общите предизвикателства.

Призивът на Георгиева: Европа трябва да действа по-бързо

Въпреки проблемите Георгиева смята, че Европа разполага с необходимите ресурси и таланти, за да засили икономическите си позиции. Според нея решаващата стъпка е премахването на вътрешните бариери и ускоряването на реформите.

Изкуственият интелект, климатичните промени и глобалната конкуренция ще изискват нови решения, а високата задлъжнялост ще ограничава възможностите за реакция при бъдещи кризи.

Затова посланието ѝ към европейските лидери е категорично: континентът трябва да действа по-бързо, да използва по-ефективно ресурсите си и да повиши производителността, ако иска да запази конкурентоспособността си.