Световната икономика е изправена пред сериозни рискове заради трайно високите цени на енергията, рекордния държавен дълг и огромния инвестиционен бум около изкуствения интелект. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева преди годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок. 

По думите ѝ световната икономика в момента е под въздействието на две противоположни сили – негативен шок върху енергийните доставки заради конфликтите в Близкия изток и положителен шок върху търсенето, свързан с развитието на изкуствения интелект. Последният обаче също може да засилва инфлационния натиск. 

„Комбинираното въздействие на тези две сили е изключително неравномерно в различните части на света“, заяви Георгиева. Тя отбеляза, че ползите от бума на изкуствения интелект не достигат равномерно до всички държави.

Новите прогнози на МВФ, които ще бъдат представени по време на срещите в Банкок, се очаква да отчетат най-сериозно понижаване на очакванията за икономическия растеж в държавите, засегнати от войни. Сред тях Георгиева посочи Украйна и държави от Персийския залив.

Високите цени на енергията остават риск

Според Георгиева цената на петрола остава около 100 долара за барел, докато ограниченият капацитет на рафинериите увеличава натиска върху цените на основни нефтопродукти, включително дизела. Предстоящият отоплителен сезон допълнително ще повиши търсенето на енергия, а доставките на природен газ остават уязвими заради рисковете за превоза на втечнен природен газ през Ормузкия проток. 

„Дори войната в Залива да приключи скоро, проблемът с високите цени на енергията вероятно ще остане за известно време“, предупреди ръководителят на МВФ.

По-високите енергийни цени оказват натиск върху инфлацията, лихвените проценти и доходността по държавните облигации. Георгиева отбеляза, че високите дългосрочни лихви са свързани както с инфлационните очаквания, така и с нарастващата задлъжнялост на държавите. 

Държавният дълг достигна рекордни равнища

Друг основен проблем е нарастващият държавен дълг. Георгиева призова високо задлъжнелите развити икономики да изготвят надеждни средносрочни планове за фискална консолидация и да предприемат необходимите мерки за ограничаване на натиска върху публичните финанси.

По думите ѝ правителствата вече не могат да разчитат единствено на по-висок икономически растеж, за да решат фискалните си проблеми.

Ръководителят на МВФ посочи още, че инфлационният натиск продължава да бъде подхранван от комбинация от енергийни и хранителни шокове, инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект, мита, увеличени разходи за отбрана и по-високи разходи за обслужване на държавния дълг. 

Рисковете от бума на изкуствения интелект

Георгиева обърна специално внимание на огромния инвестиционен бум около изкуствения интелект. Според нея концентрацията на инвестиции и високи пазарни оценки създават риск от сериозни сътресения, ако очакваното увеличение на производителността и печалбите не се реализира.

В същото време МВФ вижда значителен потенциал за AI. Според изследвания на фонда изкуственият интелект може при правилно използване да допринася с около половин процентен пункт годишно към глобалния икономически растеж.

Георгиева предупреди и за рискове, свързани с пазара на труда, киберсигурността и финансовата стабилност. Според нея държавите трябва да се подготвят за навлизането на технологията чрез подходящи регулаторни механизми. (Reuters⁠)

Сред необходимите мерки тя посочи укрепване на публичните финанси, повишаване на квалификацията на работната сила, улесняване на създаването и преструктурирането на предприятия, подобряване на енергийната сигурност и намаляване на регулаторната тежест.

Годишните срещи на МВФ и Световната банка ще се проведат в Банкок от 12 до 18 октомври.