„Когато една нова технология се развива без правила, тя се обръща срещу хората. Необходим е глобален ангажимент, с който да бъдат заложени принципи, защото изкуственият интелект не е нещо, което може да бъде спряно на границата.“
Това заяви евродепутатът Кристиан Вигенин по време на Националния форум
„Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“, организиран от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Форумът се проведе на 1 октомври с участието на президента Илияна Йотова, представители на институциите, местната власт, бизнеса и академичните среди.
По думите на Вигенин Европа не трябва просто да копира моделите за развитие на изкуствения интелект, създадени в други части на света. Според него е необходимо да бъдат насърчавани практическите приложения на технологията – например за управление на трафика, повишаване на пътната безопасност и откриване на т.нар. топлинни острови в градовете.
Евродепутатът подчерта, че именно полезността на тези системи поставя въпроса за границата между нормалното им приложение и наблюдението на гражданите.
„Една система може да брои колко автомобила преминават през кръстовището, колко хора използват определена спирка или да анализира температурата в различни части на града. Но същите тези сензори могат да бъдат използвани, за да установят кои са тези хора, накъде се движат, с кого се срещат и колко често посещават определено място“, посочи Вигенин.
Той припомни, че европейското законодателство за изкуствения интелект поставя различни изисквания към системите според риска, който създават за хората. Вигенин даде като пример обществения дебат за разширяване на видеонаблюдението след убийството на млад мъж в Пловдив.
„Най-лесно е да кажем: ще поставим повече камери. Но по-големият въпрос е защо група деца и младежи са стигнали до подобна жестокост, какво се е случило с възпитанието им, със семейството, с училището, със средата. Камерата може да заснеме насилието, но камерите не могат да възпитават“, заяви евродепутатът.
Специален акцент той постави върху защитата на личните данни. „Ние не можем да се превърнем в едни ходещи данни, които всеки събира някъде, а след това използва по собствено усмотрение“, каза Вигенин. По думите му правилата трябва едновременно да позволяват развитие на технологиите и да гарантират защитата на човека.
Вигенин коментира и отражението на изкуствения интелект върху пазара на труда. Според него развитието на технологията не трябва да се разглежда единствено със страх, тъй като ще се появят нови професии, а много от съществуващите ще се запазят, но с променени изисквания.
Като риск той посочи възможността изкуственият интелект да замени началните позиции в някои професии. Според него това може да доведе до недостиг на подготвени специалисти, които в бъдеще да могат да упражняват реален човешки контрол върху автоматизираните системи.
В заключение евродепутатът заяви, че един „умен град“ не трябва да се измерва с броя на камерите, сензорите и алгоритмите, а с резултатите за хората – по-добър трафик, по-малко загуба на вода, по-добра подготовка за горещини и наводнения, по-достъпни публични услуги и едновременно с това запазване на правото на личен живот.
Още новини четете в категория
Новини
13.6 С
18.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
