Обикновената кухненска гъба, присъстваща в почти всяко домакинство, може да бъде значителен източник на микропластмаси, които попадат в околната среда при ежедневното миене на съдове. До този извод стига ново изследване на учени от Университета в Бон, които са анализирали как различни видове гъби се износват при нормална употреба.

Резултатите показват, че всички тествани гъби губят материал по време на употреба и освобождават микроскопични пластмасови частици, които впоследствие попадат в канализационната система. Според изчисленията на учените количеството отделени микропластмаси може да варира между 0,68 и 4,21 грама годишно на човек в зависимост от вида на използваната гъба.

На пръв поглед тези стойности изглеждат незначителни, но ако бъдат приложени към населението на цяла държава, количествата стават впечатляващи. Изследователите изчисляват, че при масова употреба на най-замърсяващия тип кухненска гъба емисиите могат да достигнат до 355 тона микропластмаси годишно.

„Всички изследвани кухненски гъби губят материал по време на употреба както в лабораторни условия, така и при реално използване от домакинствата. Ако съдържат пластмаса, те неизбежно освобождават микропластмаси във водната система“, посочват авторите на проучването.

За целите на изследването са анализирани три различни вида гъби. Първата представлява широко използван европейски модел, състоящ се от абразивен слой, пяна и текстилен слой. Втората е типична северноамериканска гъба с абразивна повърхност и пяна. Третата е т.нар. органична гъба, произведена основно от растителни влакна.

Анализът показва съществени разлики в съдържанието на пластмаса. Европейската гъба съдържа около 59,3% пластмасови материали, северноамериканската – 41,9%, а органичната – едва 15,9%.

Доброволци използвали гъбите в продължение на няколко седмици в ежедневни условия, след което те били претеглени и анализирани. Данните, публикувани в научното списание Environmental Advances, показват, че европейският модел отделя най-голямо количество микропластмаси, докато органичната гъба е с най-ниски емисии.

Средно европейската гъба освобождава около 19 милиграма микропластмаси дневно, докато северноамериканската и органичната отделят съответно около 5 и 4 милиграма на ден.

Изследователите подчертават, че намаляването на пластмасовото съдържание в кухненските гъби може значително да ограничи този вид замърсяване.

„По-ниският дял на пластмаса в кухненските гъби може съществено да намали освобождаването на микропластмаси и свързаните с тях негативни въздействия върху околната среда“, посочват авторите.

Въпреки че пречиствателните станции успяват да задържат голяма част от тези частици, значителни количества все пак достигат до реки, езера, почви и крайбрежни води. Според учените това е поредният пример за многобройните ежедневни източници на микропластмасово замърсяване, които често остават незабелязани.

Темата придобива все по-голямо значение на фона на натрупващите се доказателства за присъствието на микропластмаси практически навсякъде в околната среда. През последните години частици пластмаса бяха открити в океанските дълбини, полярните ледове, дъждовната вода, човешката кръв, белите дробове и дори в плацентата.

Макар дългосрочните последици за човешкото здраве все още да не са напълно изяснени, учените все по-често предупреждават за потенциални рискове. Нараства броят на изследванията, които свързват микропластмасите с възпалителни процеси, клетъчни увреждания и възможни нарушения в работата на различни органи.

През 2024 г. научно изследване установи, че определени микропластмасови частици могат да ускорят разпространението на ракови клетки в червата при лабораторни условия. Други проучвания разглеждат възможни връзки между пластмасовото замърсяване и репродуктивното здраве.

Въпреки това учените подчертават, че основното екологично въздействие при ръчното миене на съдове продължава да бъде свързано с потреблението на вода. Анализът показва, че между 85 и 97 процента от общия екологичен отпечатък на този процес се дължи именно на използваната вода, а не на микропластмасите.

За намаляване на въздействието върху околната среда специалистите препоръчват използването на по-малко вода при миене, избор на гъби с по-ниско съдържание на пластмаса и удължаване на периода им на употреба, когато това е възможно.

В същото време микробиолози предупреждават, че прекалено продължителната употреба може да създаде друг проблем – натрупването на бактерии и плесени. Изследвания показват, че кухненските гъби могат да се превърнат в едни от най-замърсените предмети в домакинството, особено когато се използват за почистване след обработка на сурово месо, риба или зеленчуци.

Проблемът с микропластмасите не се ограничава само до домакинствата. Отделни изследвания показват, че градските наводнения могат да ускорят пренасянето на пластмасови частици от реките към океаните. Учени от Университета в Манчестър установиха, че след големи наводнения до 70% от натрупаните микропластмаси по речните дъна могат да бъдат отнесени към морските екосистеми.

Според експертите това показва, че борбата с микропластмасовото замърсяване изисква внимание не само към големите индустриални източници, но и към на пръв поглед незначителни предмети от ежедневието, каквато е обикновената кухненска гъба.