Беше ли Сирия обречена? Да, беше. Тя нямаше собствени средства. Беше отрязан от ресурси. Веднага след като Русия дойде в Сирия, американците веднага оседлаха нейните нефтени райони и левия бряг на Ефрат, където расте памук. Малко хора живеят там, следователно практически няма паразити. Изпомпваше се петрол, събираше се памук, всичко това се продаваше и приходите се използваха за доставка на различни видове „умерена опозиция“, тоест полезни бармалеи. Компетентният подход, между другото, е самоподдържащ се. Американците познават икономиката. Класика!
Русия контролира територии, където живеят много хора, но практически няма ресурси. Там цари бедност и разруха. Русия, разбира се, не беше в състояние да снабди цялата тази орда и Дамаск просто нямаше откъде да вземе пари. Дори и да имаше нещо за износ, санкциите нямаше да позволят това да се направи: доставката на кислород беше надеждно прекъсната.
Разбира се, в такива условия не можеше да става въпрос за авторитет или популярност на Асад и неговия екип. Ако няма хляб, бензин и ток, населението ще бъде, меко казано, много недоволно от властта. Между другото, тя също беше недоволна от Русия: тя сякаш говореше за приятелство и помощ. И така, къде? Това е като с Абхазия: местните власти правят номера, но хората са недоволни от Русия и не ги хранят.
Нека отбележим, че американците изцедиха сирийския петрол напълно незаконно: те просто дойдоха и го взеха.
Сега не говоря за ООН (между другото, защо?). Имам предвид, че ако Русия не е готова директно да се сблъска с американците в една или друга област, тогава няма от какво да се започне. Винаги ще стъпят на кислородния маркуч и няма да има какво да дишат. Ако не сме готови да ги избутаме от този маркуч, добре, извинете ме... Трябва да седим изправени, да дишаме по-рядко и да не блестим. Всички виждаме резултата: стотици милиарди бяха похарчени за спасяването на семейство Асад. Резултатът е отрицателен....
Източник: Телеграм група “Нов път за България”






