Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е самосезирала заради сериозни диспропорции в някои хранителни отрасли, като основният фокус е поставен върху млечния сектор. Това съобщи членът на КЗК Жельо Бойчев, който представи предприетите мерки както в хранителната индустрия, така и във фармацевтичния сектор.
Повод за действията на Комисията е междинен секторен анализ, който е установил надценки до 100% при определени хранителни продукти.
Подробна проверка на млекопроизводството
КЗК започва изискване на информация от всички млекопроизводители и ферми в страната относно начина на изкупуване на суровото мляко, структурата на разходите и себестойността на продукцията.
„Ще направим детайлен анализ на производството – как се формират цените, какви са разходите и къде се появяват изкривяванията“, обясни Бойчев.
Новият състав на Комисията е стартирал цялостно изследване на веригата на доставки, като ще бъдат разгледани процесите за период от последните пет години. По думите му пазарът показва редица деформации.
Комисията е определила три ключови направления, по които ще работи приоритетно:
1. Раздробен пазар на дребно и неефективно производство
България не успява да задоволи собствените си нужди от храни и все повече разчита на внос.
2. Регионални диспропорции
Икономически и демографски изоставащите региони са силно засегнати от неравномерното развитие на пазара.
3. Прекомерни надценки
В отделни случаи се наблюдават значителни разлики между изкупни и крайни потребителски цени.
Бойчев подчерта, че ситуацията при млечните продукти е особено проблемна:
• За последните пет години има 25% спад в производството на сурово мляко
• В същото време се отчита 43% ръст на вноса на млечни продукти
По сигнал на браншови организации е установено, че в началото на 2023 г. КЗК е разрешила придобиването на една голяма компания за млечни продукти от друга. След сделката двете фирми заедно държат над 80% от пазара на пастьоризирано прясно мляко в България.
„Очевидно е, че това създава сериозен риск за конкуренцията“, коментира Бойчев.
Проверките показват висока концентрация на пазара и наличие на неефективна конкуренция. Законът позволява подобни сливания дори когато те водят до засилване на господстващо положение, но само ако има доказана обществена полза – например:
• модернизиране на производството
• подобряване на качеството на продуктите
• увеличаване на обемите
• ползи за потребителите
Компаниите са поели ангажименти за:
• съвместни програми с български производители
• авансови договори
• подкрепа за фермерите
• трансфер на знания и технологии
КЗК се е самосезирала, за да провери дали тези обещания реално се изпълняват.
Проверки и във фармацевтичния сектор
Комисията извършва паралелен анализ и във фармацевтичния пазар, като се разглеждат нормативната рамка, участниците и структурата на сектора.
„Фармацията е чувствителна тема, защото всеки гражданин използва лекарства, а цените им нарастват значително“, посочи Бойчев.
Сред лошите практики в сектора е открит паралелен износ на медикаменти.
КЗК е дала разрешение за придобиване на аптеки от голяма фармацевтична компания, но при строги условия. Компанията е поела ангажимент лекарствата, за които държи монополни права, да бъдат предоставяни на всички търговци във веригата без дискриминация.
Комисията ще следи стриктно дали тези условия се спазват.






