Русия е готова за преговори с Украйна, но разговорите с украинския президент Володимир Зеленски са „безсмислени по много причини“. Това каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю за радиостанциите „Спутник“, „Говори Москва“ и „Комсомолская правда“, съобщава ТАСС.

По думите му, в Евросъюза „задават тона“ Полша, балтийските държави, Чехия и България „и европейските грандове сега трябва по някакъв начин да се съобразяват“.

Руският външен министър подчерта, че Москва не планира да преустановява военните действия в името на преговорите, разказа за контактите с Израел и Иран на фона на поредната ескалация в Близкия изток и нарече Армения и Русия съюзници „не само юридически“. ТАСС събра основните изказвания на Лавров.

За възможностите за преговори с Киев:

- „Ние показваме готовност за преговори не заради красивата фраза. Това е вярно, но разговорите със Зеленски са безсмислени по много причини".

- В случай на нови преговори Москва няма да „прави никакви паузи“ във военните действия: „Процесът трябва да продължи“.

- Швейцария не е подходяща за преговори за Украйна, тъй като „от неутрална се превърна в открито враждебна страна“.

За споразуменията от Истанбул:

- Договореностите, постигнати в Истанбул, даваха на Украйна „изключително сериозни“ гаранции за сигурност, които не се отнасяха за Крим и Донбас. 

- Документът предполагаше, че на територията на Украйна няма да има военни бази или учения с участието на трети страни без съгласието на всички държави-гаранти, но в последния момент Киев предложи да се промени формулировката: „Това беше сигнал за събуждане“.

За отношенията със Запада:

- Нагнетяването на необходимостта западните страни да победят Русия "отразява по-скоро агония и истерия, отколкото войнственост. Западът разбира, че се формира нов многополюсен световен ред.

- Русия не затваря вратата към Европа, когато говори за евразийската сигурност. „Но, разбира се, това е нашият общ манастир и тук трябва да се държим прилично, а не да въвеждаме желанията на американците в тези бъдещи структури.“

За европейските политици: 

- Думите на бившия британски премиер Борис Джонсън, че победата на Русия в Украйна ще бъде краят на западната хегемония, са признание: „Международният съд, според мен, трябва да обърне внимание на това.“

- В Евросъюза „задават тона“ Полша, балтийските държави, Чехия и България „и европейските грандове сега трябва по някакъв начин да се съобразяват“: „Вземете Макрон с неговите нервни изказвания за това, че трябва да се изпратят френски войници (в Украйна)". При това „французите са не само наемници, но и инструктори, може би под някаква шапка, но (...) някои други представители на военните и специалните служби на европейските страни работят там“.

- Европейските лидери ще „приключат като политици“, ако спрат да казват, че Русия е враг. „Опозиционерите веднага ще ги хванат".

За противопоставянето с НАТО:

- Западните политици говорят, че Русия планира да „нападне НАТО“ с надеждата да сплашат избирателите и да продължат своя курс. Руският президент Владимир Путин многократно е казвал, че няма смисъл да ги нападаме. „Ако те самите искат да доближат границите на НАТО до нашите граници, тогава, разбира се, няма да позволим това да се случи в Украйна".

За ситуацията в Близкия изток:

- Русия предаде на Израел, че Иран „не може да не отговори на грубото нарушение на международното право и статута на дипломатическото представителство, но не иска ескалация“. Говоренето за това, че Техеран иска да се сдобие с ядрено оръжие, е необходимо, за да се отклони вниманието от събитията в ивицата Газа.

За отношенията с Армения:

- Неправилно е да се твърди, че арменците са напуснали Нагорни Карабах поради бездействието на руските миротворци.

- Москва все още оценява отношенията с Ереван като съюзнически: „Ние все още сме съюзници с Армения (...) Юридически сме съюзници, но мисля, че не само юридически и че там има хора, които разбират значението на Русия за сигурността и икономическото развитие. на Армения“.

За Молдова и Приднестровието:

- Западът работи агресивно с президента на Молдова Мая Санду, която въвлича страната в НАТО „директно или чрез обединение с Румъния“. Той иска да превърне Приднестровието в огнище на напрежение, но „те все още нямат перспектива“.

За ситуацията в Грузия:

- Законът за чуждестранните агенти, който предизвика спорове в Грузия, е „най-мекият закон“. „В самите САЩ, във Франция, в Полша, в много други страни има закони с глоби, с наказателна отговорност, ако ти получаваш  пари и не говориш за тях и направиш нещо нередно с тези пари".