Лазаровден или Лазарица е един от най-големите пролетни български празници. Той съчетава църковния празник, в който православната църква отбелязва възкресението на Лазар от Исус и народния празник на нивите, пасбищата и гората. Празникът се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост и осем дни преди Великден.

Лазар на староеврейски означава “Бог помага.”

Имен ден имат Лазар,  Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Лъчо, Лъчезар, Лъчезара.

Сутринта на Лазаровден е прието да се донесе вкъщи свежа зеленина – най-често върбови клонки или пролетни цветя. Старо поверие гласи, че ако измиете лицето си с вода, в която е престояло зелено клонче, ще прогоните умората и ще си осигурите жизненост за месеци напред.

На този ден се откъсват също зелени върбови клонки, които се поставят на вратите за здраве на следващия ден - Цветница.

 Лазаруването

е един от най-цветните и красиви български народни обреди. Лазарките са девойки, които встъпват в моминство. Прието е, че една мома ходи само веднъж да лазарува.

Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и започват да се приготвят за лазаруването, т.е. учат песните, които трябва да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или вече булки, които са ходили “на Лазар”.

Броят на лазарките не е ограничен, но ако в селото броят им е голям, те се делят по махали. Всяка група ходи в отредена махала, защото в една къща два пъти не трябва да се лазарува. В деня на празника две моми носят кошници за яйца, защото лазарките се даряват само с бели яйца.

Момите избират помежду си водачката, наречена буенек. Облечена е с празничен костюм, състоящ се от мъжка риза, препасана с кован колан и пафти, а на кръста са окачени разноцветни кърпи. На гърдите ѝ са кръстосани два или три чифта пафти, закрити от многобройни нанизи стари монети. В дясната ръка държи дървена сабя, брадва или върбѝя (върбова пръчка с окачена на нея кърпа), а в лявата – кърпа. Заедно с буенека върви и булка. Нейната роля се изпълнява от момиче на 8 – 10-годишна възраст, чиито родители трябва да са живи. Облечена е с булчински дрехи, а главата ѝ е забулена с червена кърпа. Двете обредни лица се схващат като младоженец и невеста.

Във всяка къща лазарките танцуват, но никога не се хващат за ръце - несключено лазарско хоро.

Докато лазарките играят, около тях наредените в кръг моми пеят лазарски песни. Вярва се, че къща, в която са пели и танцували лазарки, ще бъде защитена от болести и "лоши очи" през цялата година. Според обичая, стопанката трябва да ги дари с яйца (символ на новия живот) и паричка, за да бъде домът пълен. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

 Трапеза за Лазаровден

На Лазаровден задължително на трапезата се слага пита (или малки кравайчета, наречени "кукли"), мед и варени яйца.  Докато месите тестото, вложете мисъл за здравето на всеки член от семейството. Не е желателно да се ползва мая, защото тя е забранена по време на великденските пости. Разчупването на хляба на Лазаровден символизира споделянето на благодатта и свързва земното с духовното. Прието е на Лазаровден да се готвят ястия с коприва, лапад и други зелени храни, защото те се свързват с пролетта. На трапезата се поднася също баница със спанак.

 „Лазаре, излез вън!“

На Лазарова събота православната църква отбелязва едно от най-значимите събития от земния път на Исус Христос, с което той доказва своята власт над смъртта. То се случва в навечерието на Палмова неделя или Цветница, когато Христос е посрещнат възторжено в Йерусалим, за да бъде разпнат на кръст само няколко дена по-късно.

Възкресението на Лазар е описано в Евангелието на Йоан. Лазар е един от любимите ученици на Исус Христос. Живял във Витания, която се намирала недалеч от Иерусалим. Той имал две сестри – Марта и Мария, които били благочестиви жени и като брат си твърдо вярвали, че Христос е Син Божи. Спасителят често посещавал техния дом и беседвал с тях за Царството Божие.

Лазар, макар и млад човек, се разболял и сестра му Марта изпратила вест за това на Исус. Научавайки за болестта на Лазар, Исус казва: „Тази болест не е за умиране, но е за Божията Слава, за да се прослави Божият син чрез нея.“ След два дни, знаейки, че Лазар е мъртъв Исус тръгва към Витания, Когато пристига Лазар е мъртъв от четири дни. Той отива, заедно със сестрите му пред пещерата, където е погребан Лазар и моли да я отворят. След молитва към Бога той казва: „Лазаре, излез навън!“ Лазар излиза от гроба с ръце и крака повити в саван.