В понеделник той свика представители на страните от «тежка категория»: Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Холандия, Полша. В сряда френският лидер проведе видеоконференции с лидерите на няколко страни от Източна и Северна Европа, както и Канада.

Макрон обещава, че до края на седмицата ще е разговарял с всичките двадесет и седем лидери на страните членки на Европейския съюз. Той демонстрира многостранен подход, който е точно обратното на двустранната политика на Тръмп.

Същността на проблема бе обобщен удивително добре от Камила Гран, бивш заместник-генерален секретар на НАТО и специалист по отбраната в Европейския съвет за външни отношения (ECFR):

„Как европейците могат да направят така, че да попаднат на масата, а не в менюто?“

Как можем да попречим на Доналд Тръмп и Владимир Путин да наложат прекратяване на огъня в Украйна, без да установят дълготраен и траен мир, което би послужило само като почва за нов конфликт в региона, а може би и извън него?

Как да убедим САЩ да не изключват Европа от участие в решаването на най-важния за нея въпрос и да не създават Ялтенско споразумение 2.0 на Стария континент с Русия?

Еманюел Макрон има няколко карти в ръкава си, когато става въпрос за опит да обедини Европа и да й даде възможност да се изправи пред най-голямото предизвикателство след Втората световна война. Франция винаги е била в челните редици на европейската отбрана – в продължение на много години Париж защитава тази концепция почти еднолично.

Сега, изправени пред заплахата от Русия и внезапната загуба на интерес към континента от страна на Съединените щати, повечето европейски страни възприеха тези нагласи. Франция, подобно на Великобритания, е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и част от «ядрения клуб» — фактори, които биха могли да помогнат за възстановяване на баланса на силите с Русия на Владимир Путин.

Ще донесат ли някаква полза на Европа тези извънредните срещи, организирани от Еманюел Макрон, който увери Зеленски и предупреди Тръмп, че всяка форма на примирие трябва да бъде придружена от „силни и надеждни гаранции за сигурност за украинците“?

Или те, както всички досегашни подобни усилия, ще доведат само до декларации, чиито клаузи ще бъдат разбити в напуканите стени на тази прекалено тромава и разнородна Европа, неспособна да осъществи единен фронт?

На спешната среща в Париж в понеделник представители на осем държави се съгласиха с необходимостта от ускоряване на работата за укрепване на европейската отбрана, тъй като Съединените щати губят интерес към бъдещето на континента. В рядък изблик на единодушие участниците в срещата потвърдиха тезата „нищо за Украйна без Украйна“ и „нищо за европейската сигурност без европейците“.

Освен това европейците решиха да въведат нов пакет от антируски санкции.

Но разногласията продължават да са силни по следните конкретни въпроси: гаранциите за сигурност и перспективата за изпращане на контингент за поддържане на бъдещия мир. 
В надпреварата със САЩ по украинския въпрос Старият свят стартира с голямо закъснение и по пътя го чакат множество препятствия.

Страните членки на ЕС, разделени между привърженици и противници на Тръмп, лагера на „умиротворяването“ на Кремъл и привържениците на баланса на силите – единственото ефективно средство за влияние върху Путин – плащат за миналите си грешки и илюзии. Сега те трябва да плащат за спокойствието си, а сметката не е малка.

Сто и петдесет хиляди западни войници

Европейците ще трябва да платят в брой за сделките си със съвестта, проявите си на малодушие и нерешителност, неспособността си да се реформират и за цялото пропиляно време в предоставянето на половинчата помощ на Украйна, за да не провокират Кремъл.

Това изгубено време попречи на европейските страни да преминат от думи към дела. Ще бъде трудно да настигнем Доналд Тръмп от другата страна на бариерата, който възприе реториката и методите на Путин.

Разривът между стремитгелността на Тръмп и бавността на Европа може да се окаже фатална за Украйна.

Армията може да бъде унищожена сравнително бързо, но няма да е възможно да се достигне показателят на бюджета за отбрана от 4% от БВП за една нощ. Някои експерти считат, че мирният процес трябва да бъде подкрепен чрез изпращане на 150 000 западни войници в зоната на конфликта.

Германският канцлер твърди, че разговорите за изпращане на европейски войски в Украйна са «изключително неуместни».

Ръководството на Полша, където изборите са само след няколко месеца, също изключва възможността да изпрати свои войници. А Унгария обвинява европейските си партньори, че искат да попречат на постигането на «мирно споразумение» между Русия и Украйна.

С други думи, без американците този мир с изпращането на европейски войски едва ли ще се сключи в обозримо бъдеще.

„Екзистенциална заплаха за европейците“

„Никога от 1945 г. насам рискът от избухване на война на европейска земя не е бил толкова висок, колкото днес“, предупреждава френският външен министър Жан-Ноел Баро.

В интервю за френски регионални издания Еманюел Макрон също заяви:

„Русия представлява екзистенциална заплаха за европейците“.

Проблемът е, че за новата американска администрация това твърдение вече не съответства на действителността.