Той може да си позволи да откаже Нобеловата награда за литература и открито да критикува властта.

Ненавижда силата на парите, а сърцето му винаги е съпричастно с несгодите в живота на руските селяни. Цял живот търси смисъла на живота, за да го намира в една единствена дума  – доброта.

Лев Николаевич Толстой се появява на белия свят на 9 септември 1828 г. в Ясна Поляна в семейството на благородници. Има трима по-големи братя и една по-малка сестра.

След раждането майката умира и децата са отглеждани последователно от различни роднини. Бащата умира внезапно през 1837 г.

Първоначалното си образование Толстой получава от частни учители, а 15-годишен се записва в Казанския университет, но изоставя следването си преди да завърши трети курс.

По време на Кримската война е мобилизиран на Добруджанския фронт, участва и в отбраната на Севастопол.

Пътува във Франция, Швейцария, Италия и Германия, след което се установява за постоянно в Ясна поляна, където основава училище, издава списание „Ясна поляна“ и съставя учебници.

През 1862 г. Толстой се жени за София Андреевна Берс, която му ражда 13 деца, пет от които умират преди да навършат пълнолетие.

През есента на 1910 г. решава да изостави семейството си и да живее в аскетично уединение, но по пътя умира от пневмония на 82-годишна възраст.

Една от първите творби на Толстой е разказът „Севастопол“ (1855-1859 г.), където описва опита си като участник в отбраната на града, докато е под обсада по време на Кримската война.

През 1863 г. завършва разказа „Казаци“ – описание на хората и природата на Кавказ. От 1863 до 1869 г. работи върху романа „Война и мир“, в който представя живота в Русия по времето на наполеоновите войни.

Дълбочината на психологическия анализ, майсторското пресъздаване на образите и пейзажите, както и богатството на езика превръщат „Война и мир“ в едно от най-добрите постижения на реалистичната проза на XIX в.

В другия си известен роман „Ана Каренина“ (1873 г.) Толстой отразява трагедията на една жена, която пада жертва на фалшивия морал на обществото.

Силата на реализма на Толстой се проявява на страниците на романа „Възкресение“ (1889 г.), където претворява новия си религиозен светоглед.

За разлика от каноничното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, Толстой утвърждава християнската нравственост, лично дело за всеки индивид, без да има връзка с обредите и тайнствата на църквата.

Толстой е създател на религиозно-философското учение толстоизъм за ненасилствената съпротива, с което повлиява на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Заради религиозните си текстове Толстой влиза в спор с руската православна църква, която го отлъчва през 1901 г.

Писателят умира на 20 ноември през 1910 година.

Представяме ви избрани цитати на Лев Толстой:

„Силата на властта се крепи на невежеството на неговия народ. Тя го знае и винаги ще се бори с просвещението. Време е и ние да го разберем.“

„Всичко идва при онзи, който умее да чака.“

„Главното изискване към всяко изкуство е чувството му за мярка.“

„Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.“

„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“

„В любовта няма „повече” или „по-малко”“.

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“

„Животът без любов е по-лесен, но няма особен смисъл.“

„Най-великите истини са най-простите такива.“

„Всички си правят планове, а дори не знаят дали ще доживеят до довечера…“

„Хората често се гордеят със своята чиста съвест. А истината е, че те просто имат твърде къса памет.“

„Уважението е измислено, за да запълни празното пространство там, където би трябвало да бъде любовта.“

Източник: АRTday.bg