Лидерите на НАТО се събират във Вашингтон за среща на върха, чиято цел е да покаже решителност срещу Русия и подкрепа за Украйна. Въпреки това срещата ще бъде засенчена от борбата на президента на САЩ Джо Байдън за политическо оцеляване.

81-годишният лидер ще се опита да използва трите дни на помпозност по повод 75-годишнината на НАТО, за да увери съюзниците си в лидерството на САЩ и в собствената си способност да управлява. Все по-често се чуват призиви да се откаже от борбата за втори мандат, предава БГНЕС.

Досега Байдън не се поддаваше на натиска на някои членове на собствената му партия да се оттегли, след като катастрофалният дебат срещу съперника му на изборите Доналд Тръмп миналия месец оголи опасенията, че не притежава достатъчно умствена острота и физическа годност, за да изкара втори мандат.

„Нашите съюзници очакват лидерството на САЩ“, каза Байдън в интервю.

„Кой друг, според вас, би могъл да влезе тук и да направи това? Аз разширих НАТО. Аз укрепих НАТО.“

Докато над Байдън витаят съмнения, останалата част от алианса от 32 държави нервно следи евентуалното завръщане на Тръмп в Белия дом след изборите през ноември.

По време на предизборната кампания бившата звезда от реалити сериал заплаши да разруши принципа на взаимна самозащита. Той е в основата на НАТО от създаването му след Втората световна война.

Но не само Съединените щати са изправени пред политически въпроси.

Френският президент Еманюел Макрон пристига, след като отблъсна стремежа на крайната десница да спечели властта, новият британски министър-председател Киър Стармър има първата си международна среща. Унгарският премиер Виктор Орбан пък пристига след критикувана среща с руския лидер Владимир Путин.

Виктор Орбан: Путин е повече от 100% рационален и сдържан човек.

Докато се борят с минното поле на американската политика, лидерите на НАТО ще трябва да покажат, че не са се разсеяли от реалността на бойното поле в Украйна.

Необратим път към членство?

Украинският президент Володимир Зеленски ще се яви, очаквайки да получи допълнителни модерни системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. От месеци той моли поддръжниците си да ги изпратят, за да отблъсне руските атаки.

Уязвимостта на разкъсваната от войната страна към ракетите на Москва беше жестоко разкрита при удара в понеделник по детска болница в Киев.

„Бих искал да чуя от нашите партньори по-голяма устойчивост и по-силен отговор на удара, който Русия отново нанесе“. Това заяви Зеленски в Полша преди да замине за Вашингтон.

Обещанието за повече оръжия се очертава да бъде най-голямата победа, която украинският лидер ще получи. Тъй като войските му се борят да задържат позиции две години и половина след нахлуването на Русия.

Загрижени да не доближат НАТО до война с Русия, САЩ и Германия прекратиха всякакви разговори за отправяне на ясна покана към Украйна да се присъедини към техния съюз.

Вместо това дипломатите твърдят, че в декларацията от срещата на върха смятат да нарекат пътя на Киев към евентуално членство „необратим“. Както и да заявят, че страната е на „мост“ към присъединяването.

Надяват се, че това насърчение - в съчетание с обещанията за доставки на оръжие - ще бъде достатъчно, за да се избегне създаването на нов дипломатически скандал от страна на Зеленски, който на миналогодишната среща на върха публично се изказа срещу нежеланието на НАТО да се присъедини към алианса.

С едно око към Тръмп, членовете на НАТО ще обещаят да продължат да подкрепят Украйна с темповете. С тях са я подкрепяли досега след нахлуването на Москва - около 40 млрд. евро годишно - поне още една година.

Те също така ще се споразумеят, че алиансът ще поеме по-голям контрол върху координирането на оръжейните доставки за Украйна от американската армия, за да помогне за изолирането на доставките от евентуални промени във Вашингтон.

В стремежа си да изпрати ясно послание, че европейските съюзници правят повече, за да се справят с отбраната, НАТО ще постави увеличението на разходите в целия алианс на преден план във Вашингтон.

Тази година 23 от 32-те членове на алианса ще постигнат целта на НАТО да изразходват 2% от БВП за своите армии - в сравнение с едва три преди десетилетие.