Федерико Гарсия Лорка е роден на 5 юни 1898-а във Фуенте Вакерос. Майка му е учителка, баща му – земеделец, а семейството – заможно.
Първата си пиеса поставя в Мадрид, но големият пробив настъпва с втората – „Mariana Pineda“, която се играе при пълни салони в Барселона през 1927 г. През 1928-а популярността му расте с издаването на книгата му „Primer romancero gitano”.
Въпреки успеха, борейки се със своята сексуалност, Лорка често изпада в депресии. По тази причина родителите му го изпращат на продължително пътуване из Съединените щати, където престоява две години. Тогава пише и експерименталната стихосбирка „Poeta en Nueva York“ и пиесите „Así que pasen cinco años“ и „El público“. Връща се в Испания през 1930-а.
Със започването на Гражданската война през 1936-а Лорка е разстрелян. Погребан е през август в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.
Представяме ви избрани цитати от Гарсия Лорка:
„Вчера е мъртво днес, а утре е още неродено. Сега се случва животът. Нашият ден е днес.”
„Въображението е синоним на способността за открития.”
„Който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата.”
„Няма карта, нито опит за търсене на дуендето. Известно е само, че то изгаря кръвта като силен цяр, изтощава и отхвърля цялата заучена и изящна геометрия, разчупва стилове и се опира на неутешимата човешка мъка.“
„Дуендето обича да ходи по ръба на нещата, обича раната и се приближава до местата, където формите се сливат в един копнеж, по-силен от техния видим израз.“
„Когато започне играта „Стани от стола, за да седна аз” – счупи стола и не играй на тази игра.”
„Малко е да обичаш с ума, когато тялото – проклето да е! – мълчи.”
„Истинска поезия – това са любовта, мъжеството и жертвата.”
„Най- печалната радост е да бъдеш поет. Останалото не влиза в сметката – дори смъртта.”
„Мислиш, че стените скриват всичко, а времето лекува, но не е така. Това, което е проникнало в сърцето, остава там.”
„Да изгориш мълком е най-страшната участ, на която можеш да се подложиш.”
„Когато ти се иска да крещиш, а не бива, лесно ще полудееш.”
“Не съм се притеснявал за това дали ще се родя – няма да се притесня и дали ще умра.“
„Да бъдеш радостен – това е необходимост и дълг. И ти казвам това сега, когато ми е много тежко.”
„Ако успееш да проумееш напълно един ден, ще можеш да обичаш всяка нощ.“
„Всички сме любопитни за това, което би могло да ни нарани.“
„Искам да бъда поет от шапката до обувките, да живея и да умра с поезия.“
„Само тайната ни позволява да живеем. Само тайната…”
„Великите хора предизвикват бездна от недоумение и неразбиране.”
„Това, което животът ме научи е, че повечето хора прекарват живота си като се затварят вкъщи и вършат неща, които мразят.“
„Във всички страни смъртта е край. Тя пристига и завесите се спускат. В Испания – не. В Испания те се вдигат.“
ARTday.bg
Още новини четете в категория
Култура
25.1 С
26.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
