Лувърът е повече от музей – символ на култура, държавност и историческа памет. Въпреки високата си сигурност, историята показва, че дори този световно известен музей не е напълно защитен. През годините Лувърът е бил сцена на дръзки кражби, изчезвания и пробиви, които променят начина, по който музеите по света мислят за сигурността си, пише paralell.eu.
Изчезването на „Мона Лиза“ (1911) – Италианецът Винченцо Перуджа изнася картината, скрита под палтото му. Шедьовърът липсва две години, а световните медии превръщат случая в сензация. Тази кражба издига „Мона Лиза“ до най-известната картина в света и променя музея завинаги.

Изчезналите имперски бижута (XIX век) – Лувърът съхранява държавни ценности, но части от Наполеоновите бижута и декоративни елементи изчезват. Много от предметите никога не са възстановени, което поставя началото на идеята музеите да третират колекциите си като стратегически активи.

Обирът в Галерията на Аполон – Крадци достигат до витрините с коронни бижута, включително короната на Императрица Евгения. Част от предметите са възстановени, но няколко остават изчезнали, а щетите се оценяват на десетки милиони евро.

Загубени произведения по време на Втората световна война – По време на германската окупация Лувърът е евакуиран, но хаосът води до изчезването на отделни експонати и архиви. Някои са открити години по-късно, други остават изгубени.

Дребни кражби и вандализъм – В последните десетилетия музеят е бил обект на по-малки обири и активистки атаки. Макар да не водят до трайна загуба, тези случаи показват слабостите на дори най-модерните системи за сигурност и налагат постоянни инвестиции.
Кражбите в Лувъра не са просто престъпления – те са символични актове срещу световното културно наследство. Всеки подобен случай привлича глобално внимание и остава част от легендата на музея.






