В дългата си кариера британският актьор Майкъл Кейн има заснети 150 филма и неизброими награди, между които две награди „Оскар“. Носител е на наградата „Сателит“, на две награди „БАФТА“ и три награди „Златен глобус“, номиниран е за три награди „Еми“ и др.

Наред с безброй забавни и любопитни истории за най-големите в Холивуд, Майкъл Кейн дава и много съвети в биографичната си книга „Трябваше да взривим проклетите врати…и други житейски уроци“ (изд. Колибри, превод Надя Баева). Думите му са полезни както за младите актьори (категорични сме, че книгата трябва да стане настолна за възпитаниците на НАТФИЗ), така и за хората извън седмото изкуство.

Големият британски актьор говори за живота, вселената, работата, семейството, колко е важно доброто настроение и всичко останало:

… за мен е безусловно вярно и в същото време необяснимо как така актьорството е най-забавното нещо, което можеш да изпиташ, без да нарушиш закона.

…открийте нещо, което искате да вършите, и се научете да го вършите много добре. Мобилизирайте онова, което притежавате, и го използвайте максимално. Научете се как да вършите нещо, дето бихте го правили и без възнаграждение. Каквото и да е то, кара ви да се чувствате прекрасно и най-верен на себе си. Хвърлете се в това занимание с цялата си страст. Вдигнете високо летвата пред себе си и бъдете възможно най-добрите. Не можем всички да сме прочути актьори. Но ако успеете да откриете нещо, което обичате, пък и да можете да си плащате сметките с него, ще сте на пътя към вашия личен рай.

Зад всеки наглед мигновен успех има нещастник, дето се е трепал незабелязан и неоценен с години.

…За да успееш в която и да било област на живота, нужни са ти упорство, мотивация и решителност.

Успехът идва с действието. Най-добрият начин да вършиш много правилни неща е да вършиш като цяло много неща. Дори някои от тях да се окажат несполучливи, набираш опит, изграждаш взаимоотношения, повишаваш увереността и самочувствието си, отваряш си нови възможности, поддържаш живота свеж и се усъвършенстваш в занаята.

Но без значение от размера на ролята не бих допуснал да вложа по-малко от сто процента в нея. Защо изобщо да се захващаш с нещо, ако няма да се представиш на върха на възможностите си?

Може да не видите резултатите веднага, но всичко, извършено от вас се брои. Така че продължавайте да го вършите. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза.

Комедията трябва да се играе сериозно. Това я прави смешна.

Патиците изглеждат спокойни, като се плъзгат по повърхността на водата, но отдолу размахват крака като луди. Като сте си направили грижливо подготовката, понякога е добре, че хората погрешно допускат как всичко ви се удава естествено и без усилия.

Най-сериозният ми единичен съвет към някой, който иска да знае как се осъществява актьорската игра в киното – а и към всеки, желаещ да направи добро впечатление, ще е следният: бъди истински. Не играй. Не изнасяй представление. Представлението е добро за театъра…

… Хората с власт вървят, движени от центъра си, с целеустременост и лекота. Отпуснете ли се, прегърбите ли се, изнесете ли главата напред – властта и силата ви се стопяват. Бъдете изправени и ще изглеждате по-млади; отпускането на раменете мигом състарява. Говоренето бавно може да внушава власт – защото сте уверени, че ще млъкнат и ще ви слушат – или неискреност: измисляте лъжите си в движение.

Избягвайте да сте гръмогласни, високопарни или многословни. Хората бездруго са склонни да интерпретират и придават повече значение от онова, което сме вложили, без да се налага да натъртваме. Останете интересни и истински.

…пестеливостта носи повече въздействие. В киното, както и в живота, не е нужно да казвате много, за да има ефект. В киното, както и в живота, истинската ценност не е как изричаш своите реплики, а как слушаш и реагираш точно и своевременно на онова, което ти казват другите.

Стават какви ли не неща. Опитайте се да не реагирате с вцепеняващ ужас. Паниката е строго забранена. Каквото и да дойде, трябва да сложите нещата под контрол – а вие ще успеете да го сторите, разбира се, защото сте щателно подготвени.

Помня как Роджър Мур преди години ми казваше:

– Давай го по-весело. Гледай да се забавляваш добре, защото това не е репетиция, животът е – това е самото представление.

Да приемате работата си сериозно, не означава, че не бива да се забавлявате. Тъкмо обратното. Установил съм, че обикновено нещата вървят по-добре, когато всички са в настроение.