Френският президент Еманюел Макрон пристигна във Великобритания за тридневна държавна визита, белязана от кралски церемонии и напрегнати политически теми — от нелегалната миграция до войната в Украйна.

По време на визитата, организирана по покана на крал Чарлз III, Макрон ще обсъди с британския премиер Киър Стармър възможността за разгръщане на мироопазваща мисия в Украйна при евентуално спиране на военните действия.

Предложението обаче среща хладна реакция от САЩ, а Москва продължава с офанзивата си.

Това е първото държавно посещение на лидер от ЕС в Обединеното кралство след Брекзит — символичен жест в усилията на Лондон да възстанови връзките си с континенталните партньори, след като страната напусна съюза през 2020 г.

Президентската двойка – Еманюел и Брижит Макрон – бе посрещната от принц Уилям и съпругата му Кейт на военното летище „Нортхолт“.

След това френските гости се отправиха с традиционна конна карета към замъка Уиндзор, където улиците бяха украсени с британски и френски знамена.

Очаква се Макрон да направи обръщение и към двете камари на британския парламент в тържествената Кралска галерия на Уестминстър, а след това да проведе разговори със Стармър по теми като миграция, сигурност и двустранни инвестиции.

Стратегии за справяне с нелегалната миграция през Ламанша

На 10 юли ще се проведе двустранна среща на високо равнище между Великобритания и Франция, с фокус върху кризата с малките лодки, с които мигранти преминават от северното френско крайбрежие към британските брегове — тема, предизвикваща политическо напрежение от години.

Въпреки че приема по-малко бежанци в сравнение с държавите на Средиземноморието, Великобритания остава основна дестинация за хиляди мигранти всяка година.

След засилените мерки срещу пътуването в камиони, все повече хора предприемат опасното морско пътешествие с надуваеми лодки по един от най-оживените морски маршрути в света.

Лондон и Париж вече имат няколко споразумения за засилване на граничния контрол и обмен на разузнавателна информация.

Въпреки това, резултатите са ограничени — през 2024 г. около 37 000 души са преминали по този път, а през първата половина на 2025 г. броят вече надвишава 20 000, отбелязвайки ръст от близо 50% спрямо същия период предходната година. Загиналите в тези опити остават десетки.

Стармър, чиято Лейбъристка партия дойде на власт преди година, се ангажира да „разбие престъпните банди“, замесени в трафика на хора.

Подходът на новото правителство включва по-дълбоко сътрудничество с Франция, както и с транзитни държави в Африка и Близкия изток.

Великобритания настоява френската полиция да предприема по-активни действия срещу лодките още в морето, предава БТА.

През последните дни бяха забелязани френски полицаи, унищожаващи с ножове лодки, преди те да влязат във водата — тактики, които британската страна приветства.

Министърът на вътрешните работи Ивет Купър заяви, че Франция „въвежда важни нови тактики за спиране на лодки, които вече са във водата“.

Същевременно се обсъжда възможността полицаите да се намесват и в по-дълбоки води, но синдикати и правозащитни организации предупреждават за рискове както за мигрантите, така и за служителите на реда.

Говорителят на премиера, Том Уелс, призна, че „някои от обсъжданите тактики са оперативно и правно сложни, но работим в тясно сътрудничество с французите“.

Фокус върху Украйна – и без САЩ

Въпреки различията си в подхода към САЩ и президента Доналд Тръмп, Макрон и Стармър остават единни в подкрепата си за Украйна.

Двамата стоят в основата на идеята за международни мироопазващи сили, които да се разположат в страната при евентуално примирие, с участие на европейски войски и американски гаранции.

Засега обаче инициативата не получава силна подкрепа от Вашингтон, а условията за прекратяване на огъня все още не са налице.

Британските власти твърдят, че идеята за „коалиция на желаещите“ все още се развива и ще бъде предмет на дискусия на планирана съвместна пресконференция в четвъртък.

По данни от кабинета на премиера, Стармър е провел разговор с украинския президент Володимир Зеленски, по време на който са били обсъдени „значителни постижения в работата на военните плановици“.