Мери Шели се ражда на 30 август 1797 г. в лондонското предградие Съмърс Таун. В историята на литературата няма друг случай, при който първото произведение на начинаещ автор, написано на 19-годишна възраст, да стане част от световната класика и да се увенчае с непомръкваща слава. Такава е съдбата на дебюта на Мери Годуин Шели и нейния „Франкенщайн, или съвременният Прометей“ – книга толкова необичайна, колкото е и животът на нейната създателка.
По повод успеха на романа самата Шели споделя през 1831 година: „Няма нищо чудно в това, че като дъщеря на родители с широка литературна известност аз много отрано започнах да мисля за писане. От дете най-обичах да прекарвам часовете за отмора в „съчиняване на истории“. Но имах и по-любимо занимание – да строя въздушни замъци, да сънувам наяве, да потъвам в мечти за въображаеми събития. Мечтите ми бяха не само фантастични, но и по-приятни от всичко, което пишех. В писането аз бях просто един добросъвестен имитатор — вместо да записвам роденото от собствения ми ум, подражавах на направеното вече от други. Това, което пишех, бе предназначено поне за още едни очи — за приятелката ми от детските години, докато мечтите бяха само мои, с никого не ги делях, те ми даваха убежище, когато бях огорчена, върховно удоволствие, когато бях свободна.“
Чудовището, създадено от Мери, сякаш предизвиква Съдбата, която безжалостно ѝ отнема едно по едно децата. И Уилям, и дъщерята, родена в Италия, живеят твърде кратко… При следващата бременност, обхваната от дълбока мъка, тя е убедена, че отново носи в утробата си бъдещ покойник. На 12 ноември 1819 г. във Флоренция се ражда Пърси Флорънс Шели, който обаче ще живее, и то дълго, за да наследи цялото богатство на дядо си по бащина линия.
Мери е само на 25 години, когато на 8 юли 1822 г. малката яхта, на която Шели пътува от Ливорно за Генуа, попада в силна буря, потъва и всички на борда загиват. Дни наред морето ги носи в студените си прегръдки, докато най-после ги изхвърля на брега. Тялото на поета е разпознато по любимите книги, пъхнати в джобовете му. То е изгорено на самия бряг, а прахът му е погребан в английското гробище в Рим.
Мери се връща в Лондон и прекарва следващите 30 години в уединение. За да осигури на сина си образование, тя неуморно превежда, рецензира, пише статии и още пет романа. Умира в Лондон на 1 февруари 1851 година.
Представяме ви избрани цитати на Мери Шели:
„Пожелавам на жените не да имат надмощие над мъжете, а над себе си.“
„Началото е винаги днес.“
„Ако не мога да вдъхновя любов, ще причиня страх.“
„Животът, макар да е единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него.“
„Мечтите си бяха само мои. Не се отчитам за тях пред никого.Те са мое убежище, когато съм ядосана, и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна.“
„Кралят е винаги крал и жената винаги жена: неговата власт и нейният пол винаги стоят помежду им, както и обратното.“
„Едва ли е изненадващо, че жените се концентрират върху начина, по който изглеждат, вместо върху това, което е в умовете им.“
„Моите мечти са били само веднъж по-хубави и приятни от моите произведения.“
„Нищо не е по-болезнено за човешкия ум от внезапната промяна.“
„Никой не избира злото заради самото зло. Правим го в търсене на щастието, в търсене на доброто.“
„Учи се от моите нещастия и не търси начин да увеличиш своите.“
„Нещо работи в моята душа – нещо, което аз не разбирам.“
„Живейте, бъдете щастливи и се опитвайте да направите и другите щастливи.“
Мануела Георгиева
АRTday.bg
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
