Лионел Меси е прекъснал за неопределено време професионалните си ангажименти с Интер Маями след смъртта на своя баща Хорхе Меси.

Аржентинската футболна звезда се е прибрал в родния си Росарио, за да бъде до семейството си в трудния момент.

Хорхе Меси почина на 68-годишна възраст в клиника в Росарио след продължително боледуване. 

В първата си публична реакция футболистът споделя колко тежко преживява загубата и признава, че не знае как ще продължи.

Ето какво гласи съобщението на Меси:

„Татко, все още не мога да повярвам, че си тръгна. Не падам, или по-скоро не искам да падам. Много ми е трудно да си представя, че няма да те видя повече, че няма да си говорим повече. Знам, че страдаше и че е за добро, но си тръгна твърде рано. Все още имахме много неща, на които да се радваме заедно.

Толкова много ме молеше да играя на последното Световно първенство и точно в дните преди началото му ти беше най-зле. За първи път нямаше да бъдеш на турнир, но мама ми каза, че ще се оправиш и че ще си достатъчно добре, за да пътуваш. Казах ти, че ще стигнем до финала, за да можеш да пътуваш.

Всеки път, когато мач свършваше, чаках и ми липсваше съобщението ти. Тогава осъзнах, че ситуацията е наистина лоша. Въпреки това не спирах да мисля да стигнем колкото е възможно по-далеч, за да ти спечеля време и за да можеш да гледаш мач. Стигнахме до финала, а ти не можеше да си там.

Исках да го спечеля, за да ти го донеса и да ти покажа нов. Не можех; краката ми не издържаха повече. Този път се опитах да се боря срещу тялото си, но не можах. Никога не успях да се почувствам добре.

Когато пристигнах, си помисли, че сме загубили финала след дузпи. Не можехме да говорим за нищо от случилото се. Не можеше да се насладиш на нищо.

Не бяхме шампиони, но нямаш представа колко много се наслаждавахме на всеки един мач. За пореден път беше прав: трябваше да бъда там и да го играя.

Казвам ти това, защото беше единственото нещо, за което не можехме да говорим, тъй като вече знаеш всичко останало. Говорихме си всеки ден и се виждахме, когато можехме, предвид моите ангажименти.

Не знам какво ще правя без теб, не знам как да продължа. Играех само футбол и сега имам доста съмнения дали ще продължа да го правя още дълго.

Ти беше до мен от самото начало; оставаше толкова малко до края. Защо не можа да издържиш още малко, за да можем да завършим заедно?

Знам, че радостта ти беше да виждаш семейството си добре, жена си, децата си и най-вече, без другите да разберат, да ме гледаш как играя...

Винаги е било така, откакто бях малък. Водеше ме на всички тренировки веднага щом се прибираше от работа. На много от тях мама ме водеше, защото работеше.

Очевидно никога не си пропускал нито един мач. Колко страдаше, докато ме гледаше, и колко ти беше приятно, въпреки че никога не ми правеше много комплименти.

Ти беше баща, приятел и представител.

Винаги беше човекът, който трябваше да бъдеш във всеки един момент и никога не сгреши. Освен няколко упрека или спора, винаги беше прав. В крайна сметка винаги се получаваше така, както казваше.

Много ще ми липсваш, но винаги ще присъстваш, особено във възпитанието на децата ми, защото аз ги уча и ги отглеждам така, както двамата ме отгледахте.

Почивай в мир и се грижи за нас отгоре, както се грижеше тук долу. Благодаря ти за всичко.

Обичам те, татко.“