Днес отбелязваме Международния ден на писателите – празник, посветен на хората, които превръщат думите в огледало на живота и възпитават както разума, така и чувствата ни.

Писателите ни напомнят, че любовта остава вечна тема, способна да вълнува сърцата ни във всички времена и култури.

По този повод ви представяме 20 вдъхновяващи цитата от световната и българската литература, които разглеждат любовта в нейните многопластови форми – страст, обожание, мълчалива привързаност, обвързване и разочарование.

Ричард Бах, “Едно”:

“Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!”

Емили Бронте, “Брулени хълмове”:

“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”

Елиф Шафак, „Любов”:

“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”

Джейн Остин, “Гордост и предразсъдъци”:

“Който е узрял да танцува, той е узрял и да се влюби.”

Джон Стайнбек, “На изток от Рая”:

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта.

Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас.

И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

Джордж Оруел, “1984”:

“Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”

Съмърсет Моъм, “Обикновена авантюра”:

“Няма нищо по-убийствено от това да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да го забравиш.”

Лев Толстой, “Анна Каренина”:

“Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”

Франсис Скот Фицджералд, “Нежна е нощта”:

“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

Ерих Мария Ремарк, “Трима другари”:

“То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.”

Николай Хайтов, “Мъжки времена”:

“В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!”

Павел Вежинов, “Нощем с белите коне”:

“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

Блага Димитрова, “Лавина”:

“Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”

Фредерик Бегбеде, “Любовта трае три години”:

“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”

Маргарет Атууд, “Слепият убиец”:

“Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.”

Уилям Текери, “Панаир на суетата”:

“Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат.”

От класиката до съвременните романи, литературата ни показва любовта във всичките ѝ измерения – като страст, промяна, риск и вдъхновение за личен растеж.

Цитатите на големите писатели ни напомнят, че любовта е неизчерпаем източник на емоции и разсъждения, който остава централна тема в живота на човека.

Източник: ARTday.bg