В края на юли 2026 г. испанският анклав Сеута преживя най-големия единичен миграционен натиск в новата си история. Според оценки на испанските власти и местното правителство между 49 000 и 60 000 души – предимно млади мъже от Мароко – преминаха границата в рамките на часове на 30–31 юли. Много от тях плуваха или преодоляваха оградите, след като мароканските сили на границата очевидно намалиха или спряха контрола. По-голямата част бяха върнати бързо, но имаше десетки загинали (предимно удавени), хаос в града, доклади за мародерство и обявяване на извънредно положение. Испанското правителство определи случилото се като „нарушение на териториалната цялост“ и разположи военни сили.
Това не е първият подобен епизод. През 2021 г. Мароко вече използва масов приток към Сеута (около 8000 души) като инструмент на натиск след дипломатически спор със Испания. Експерти наричат тази практика „миграционна дипломация“ или хибриден инструмент.
Случаят се разгръща на фона на остър разрив между Испания и администрацията на Доналд Тръмп, както и с Израел. От март 2026 г. правителството на Педро Санчес категорично отказва на САЩ да използват съвместните бази в Рота и Морон, както и испанското въздушно пространство, за операции срещу Иран. Испанският външен министър и премиерът многократно заявяват, че това би било нарушение на международното право и че Испания няма да бъде „съучастник“. Вашингтон отговаря с остри критики и заплахи за търговски ограничения.
Паралелно Испания заема една от най-твърдите позиции в ЕС спрямо Израел: признаване на Палестина, изтегляне на посланика, ограничения върху оръжейния трафик и силни критики към операциите в Газа и срещу Иран. Мароко, от своя страна, поддържа близки отношения както със САЩ, така и с Израел (в рамките на Abraham Accords и разширяващо се военно сътрудничество).
В социалните мрежи и част от испанския политически коментар бързо се появи твърдението, че масовата инвазия в Сеута е бил насърчена или координирана от САЩ и/или Израел като форма на наказание за отказа на базите и критиките към Израел. Привържениците на тази интерпретация посочват следните обстоятелства и косвени аргументи:
Тези елементи се разпространяват активно в социалните мрежи и в някои алтернативни канали. Те формират наратив, според който кризата не е само мароканска инициатива, а част от по-широк натиск срещу Испания заради нейната независима позиция по Иран и Газа.
Няма публични преки доказателства – документи, изтичания, свидетелства или официални признания – които да свързват САЩ или Израел с организирането или насочването на притока.
По-установеното и повтарящо се обяснение сред анализатори и официални испански източници е, че Мароко е действало самостоятелно (или с минимална външна координация), използвайки добре познат инструмент. Възможни мотиви за Рабат включват: натиск по въпроса за суверенитета на Сеута и Мелиля, вътрешнополитически съображения или реакция на испанската миграционна политика (включително скорошни мерки за регуларизация).




Масовият приток в Сеута е реален и драматичен инцидент, който разкрива уязвимостта на европейските външни граници и способността на съседни държави да използват миграцията като лост. Геополитическото напрежение между Испания, от една страна, и САЩ и Израел, от друга, е документирано и остро. Теорията, че този натиск е бил насърчен или координиран като наказание, се опира на времева корелация, исторически прецеденти, публични изказвания и стратегически интереси.
Източник: blagoevgradonline.bg, Ивайло Иванов






