Умът – това не е ерудиция, не е умението да участваш във всеки разговор, тъкмо обратното е, или както се изразяваше един премиер – „За нищо на света!”
Умът не е умението да поддържаш разговор с учени хора.
Ако си умен, ще разбереш, че нищо не разбираш.
Умът често говори, мълчейки.
Умът усеща недостатъците или неприятните за събеседника моменти и ги заобикаля.
Умът предвижда отговорите и замлъква, когато не иска да ги чуе.
И изобщо – умът може да предложи нещо.
Глупостта не предлага.
Глупостта не пита.
Глупостта обяснява.
С умните е по-добре.
С тях се чувстваш свободен и ленив.
С глупаците си зает през цялото време.
Трудиш се с пот на челото.
Той (глупакът) през цялото време възразява и възразява… Защото е уверен!
И от тези безсмислени възражения, ти изгубваш силата, издръжливостта и съобразителността, с които така си се гордял.
С глупаците не би могъл да се съгласиш за нищо.
И чувстваш, колко лош характер имаш.
Затова – отдъхни си с умните!
Повесели се с тях, мили мой!
Умолявам те!
Михаил Жванецки