Личната изповед на една бунтарка пред Мон Дьо
В новия епизод на подкаста „Храмът на историите“ певицата Мила Роберт даде едно от най-откровените си интервюта пред Мариян Станков – Мон Дьо, разкривайки тънките и често болезнени нюанси на живота си след София Прайд 2024.
„Трудно ми беше да си простя това, че един наратив излезе извън моя контрол и аз не можах да застана зад себе си по начина, по който си мислех, че мога“, споделя Мила в началото на разговора, с което дава тон на дълбоко лично признание.
Певицата за първи път допуска публиката до емоциите и страховете, които е преживяла след участието си на най-мащабното събитие в подкрепа на ЛГБТИ+ общността у нас. Тогава тя попада в епицентъра на обществен дебат, предизвикан от смелото ѝ сценично изпълнение – разкриването на рокля в цветовете на дъгата под националния трибагреник. Това се оказва повратна точка в кариерата ѝ, но и началото на труден личен период, който, както казва самата Мила, ѝ помага да завърши дългоочаквания си албум SRCE (Сърце) – плод на три години работа, включващ хитовете “Pokemon”, “Мечка”, “Сълзи от ракия” и дует с Азис.
Мила не крие, че след София Прайд е получавала ужасяващи заплахи: „Казваха ми, че ще ме причакат, ще ме пребият и ще ме убият“. Страхът за живота ѝ остава реалност и днес, като я съпътства всеки път, когато се качва на сцена. Въпреки това, тя намира сили не само да прости на онези, които е обидила, но и да потърси личен контакт с хората, отправяли агресия срещу нея: „Тя дори отговаря лично на всеки един от хората, които са агресивни към нея и успява да ги спечели на своя страна.“
Дори публичните нападки не успяват да сломят духа ѝ. Само пет дни след бурята около Прайда, Мила отново излиза на сцена – този път пред най-верните си фенове. „Имаше две-три хиляди коментара под събитието във Facebook – ще те причакаме, ще те намерим, ще дойдем с доматите”, спомня си тя, но отбелязва с признателност подкрепата на публиката, която, въпреки проливния дъжд, я посреща с плакати “Мила, ти си нашата силна” и “Мила, ние сме с теб”. Заради постоянните заплахи се налага да излезе на сцената с охрана и след това търси спокойствие на село, където прекарва над месец.
Днес Мила вярва, че се е превърнала в изкупителна жертва на чужди политически интереси, а случилото се е резултат от неподходящо време и недостатъчно обмислена постъпка:
„Аз имах лошия късмет да ми липсва малко мисъл, правейки това действие и за това съжалявам. Не съжалявам за действието си, съжалявам, че не го изпипах, за да няма какво да ми кажат”, откровена е тя.
Травмата, която носи със себе си, не ѝ попречва да се завърне на сцената на тазгодишния София Прайд, макар и по-скромно – „с тениска и дънки“. Усмихва се, когато си спомня, че за първи път от седем години присъствие на шествието е усетила истинска подкрепа:
„Когато излязох, усетих любовта на хората и това, че не ме мразят, не ми се сърдят“.
Многолюдната публика на площад „Батенберг“ я приветства с аплодисменти и скандира името ѝ.
В творчеството си Мила Роберт остава вярна на себе си и продължава да следва собствения си стил, който Мон Дьо нарече „чалга-пънк“.
Тя вярва, че тази бунтарска балканска екзотика може да се превърне в следващия световен хит:
„Аз вярвам, че света ще полудее по нас, защото сме много автентични, много сме смели. Караме се, а в същото време имаме добри сърца и се радваме на живота”, казва тя със заразителен ентусиазъм.
Новият ѝ албум SRCE (Сърце), излязъл в деня на интервюто, съчетава именно тази автентичност и новаторство, като в него тя си партнира с Азис в дуета „Полуживи“.
„Този албум е три години много детайл и много любов и съм страшно благодарна на Азис, че за пореден път ми подава ръка“, казва Мила и допълва:
„Безспорно никой не може да му го отнеме това, той е тичал, за да може ние в момента да ходим“.
За Мила Роберт смелостта да бъдеш себе си е движеща сила, въпреки страховете и бурите.
„Да станеш, да кажеш, да изпееш и да направиш каквото ти е на сърце, вместо да се откажеш и да те е страх. Трябва ни смелост, защото не знаем колко време ни остава тук... на тази земя”, завършва тя своята изповед.
18.2 С
24.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
