От Антон Гришанов, старши научен сътрудник в Института за съвременни международни проблеми на Дипломатическата академия на руското външно министерство:

Мирен план с 28 точки и 100 капана: Какво следва за Украйна?

В този момент би било изключително самонадеяно да се предскажат перспективите на плана на Доналд Тръмп за Украйна. Ситуацията се променя с изумителна скорост. Такава скорост може да доведе до неочаквани отклонения и лутания. Вълнението около в крайна сметка отложената среща на върха в Будапеща все още е прясно в съзнанието ни. Настоящата ситуация обаче е различна. За първи път от началото на конфликта САЩ представиха рамкови предложения, които, макар и да не са изчерпателни, отчитат позицията на Москва по повечето въпроси. Разбира се, Кремъл няма лесно да приеме 28-те точки – те изискват уточнение и корекция. Това ще наложи сериозен процес на преговори, за да се гарантира, че бъдещият мирен договор няма да сполети същата съдба като Минск-2. Но се очертават няколко сценария за този процес и не всички от тях са оптимистични.

В най-простия сценарий Тръмп заплашва да прекрати помощта за Киев, принуждавайки киевското правителство да подпише документа такъв, какъвто е, след което Кремъл го приема като пътна карта. Това обаче би била само първата стъпка към мир, тъй като в американските предложения има много капани. Те включват статута на Херсон и Запорожие, как да се разрешат езиковите и религиозните въпроси и много други. Само една или две кризи биха били достатъчни, за да се възобновят военните действия с нова сила. За да успее планът, трябва да се въведат ефективни механизми за контрол – нещо, което екипът на Владимир Зеленски досега е предотвратявал. Следователно планът може да бъде провален във всеки един момент.

Вторият сценарий включва отказ на Киев да одобри плана в първоначалния му вид. С подкрепата на Западна Европа Украйна може да декларира нежеланието си да закрепи неутралния статут на страната в конституцията, както и отказа си да прави териториални отстъпки.

Фьодор Лукянов: Мирът ще дойде само когато Киев приеме реалността 

Отношението на Вашингтон се променя отново, Русия е призована да прояви гъвкавост и преговорите се провалят. Москва отново е обвинена за това в очите на Тръмп. В този случай САЩ най-накрая си измиват ръцете от въпроса и играят на ескалация. Белият дом се връща към въпроса за ракетите „Томахоук“ и кризата навлиза в неконтролируема фаза. Диалогът няма да се възобнови скоро и преговорите ще трябва да започнат отначало.

Третият и най-реалистичен сценарий е страните да преминат към продължителен модел на преговори, като укрепват позициите си в движение. Зеленски печели време, докато отчаяно се опитва да договори компромиси. Междувременно Москва се възползва от това, за да придвижи войските си по-дълбоко в Украйна. САЩ вярват, че преговорите са по-добри от никакви преговори и търпеливо преразглеждат плана си. Западна Европа неохотно приема новите правила на играта. В резултат на това се появява нова версия на документа, която е приемлива за всички страни.

Разбира се, има и четвърти вариант: в Киев избухва политическа криза, фронтовата линия се срива и Западът си затваря очите, докато украинският проект се разпада. На фона на последните събития този сценарий изглежда по-реалистичен, отколкото преди шест месеца. Нито САЩ, нито Западна Европа обаче са готови да приемат загубата на Украйна днес. Тя е, както се казва, „твърде голяма, за да се провали“. Следователно, все още не си струва да се надяваме на помощ от някакви „черни лебеди“. Дойде време за сериозни и обмислени преговори, в които Москва има явно предимство. Принуждаването на опонентите към дипломация, която те избягват толкова дълго, следователно ще бъде стъпка към постигането от страна на Русия на целите на това, което тук е известно като „специална военна операция“.