Мисля, че е грешка винаги да търсим надеждата извън себе си - Артър Милър

10/02/2024 21:30

мисля грешка винаги търсим надеждата извън себе артър милър

„Ако вярвате, че животът си струва да се живее, вашата вяра ще превърне това във факт”, казва Артър Милър

Драматургът се ражда през 1915 г. в Ню Йорк, САЩ. Учи журналистика в Мичиганския университет, където е репортер и редактор в студентския вестник The Michigan Daily.

Артър Милър се утвърждава като значима фигура в американския театър. Автор е на много популярни пиеси. Големият му успех е наградата „Пулицър” за пиесата „Смъртта на търговския пътник”. Тя печели и най-престижната американска награда за драматургия „Тони”, както и наградата на гилдията на нюйоркските критици.

Милър става световно известен и с брака си Мерлин Монро. Семейството остава заедно в периода 1956 – 1961 г.

Умира на 89-годишна възраст в Роксбъри, Кънектикът , на днешния 10 февруари през 2005 г.

Още мисли от Милър:

„Може ли някой да си спомни любовта? Това е като да се опитвате да съберете мириса на розите в една изба. Вие можете да видите розата, но не и аромата й.”
„В трагедията трябва да съществува възможността за победа.”
„Всичко, което сме, във всеки един момент живее в нас.”
„За една ера може да се каже, че е към края си, когато са изчерпани основните ѝ илюзии.”
„Без отчуждение не може да има никаква политика.”
„Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини.”
„Мисля, че е грешка винаги да търсим надеждата извън себе си.”
„Най-добрата работа, която някой някога е писал, е тази, която го поставя в неудобно положение – винаги.”
„Не знам защо е така, но всеки път, когато постигна нещо, което искам, трябва да се дръпна назад, защото останалите хора ще страдат.”
„Не можете да уловите духа на детето, тичайки подире му; вие трябва да стоите спокойно на едно място и любовта му скоро ще се възвърне.”
„По-лесно можете да върнете един милион долара, които сте откраднали, отколкото една дума, която сте изтървали.”
„Трагедията … е следствие от тоталната принуда човек да оценява справедливо себе си.”
„Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.”

Източник: ARTday.bg

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/mediamall_info
Не пропускайте най-важното и в Google News!