По данни на Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров" все още не са налични актуални сателитни изображения на пострадалия район поради плътната облачна покривка.
МОСВ
Анализът показва, че морските течния в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще пренасят нефтените замърсявания в посока Север, като на практика ще ги задържат в акваторията на Керченски пролив, като част от тях могат да попаднат и в акваторията на Азовско море.
„Резултатът и от модела на НИМХ е сходен - в много кратък интервал след изпускането на петрола той се отнася до бреговете на Керченския пролив, като част от него продължава на Север в Азовско море", коментира Васко Гълъбов от НИМХ.
Очаква се през следващите дни, при облитането от сателитите Sentinel-1, Sentinel-2 и Sentinel-3 да е възможно проследяване на реалното разпространение на петролния разлив.
Междувременно, според доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН, прогнозата за теченията в Черно море остава непроменена - преобладаващият пренос продължава да бъде насочен на Североизток и е със скорост около 60 см/с.
Отслабване на вятъра се очаква на 19 декември, което ще доведе до намаляване на скоростта на теченията.
Очаква се щетите за околната среда, причинени от петролния разлив, да бъдат сериозни в засегнатия район.
Не се очаква Българското Черноморие да бъде засегнато.