В неотдавнашна реч в Истанбул Реджеп Тайип Ердоган облече мантията на лидер на мюсюлманския свят и говори за „географията на сърцето си“, а тълпи от ислямисти отговориха с лозунга „Ето го генералът, ето го неговата армия“. Но това не са настроения, които „генералът“ изглежда може да изнесе извън Турция, пише гръцкият Еkathimerini.

През 1521 г. султан Сюлейман Великолепни, току-що завладял Белград, заявил с величие, че ще стигне до там, където бие последната християнска камбана. Мечтата му се разби на Дунава – пред стените на Виена армиите му са победени от тези на християнските съюзници и той е принуден, унизен, да се оттегли в земите на днешна Босна и Херцеговина.

Петстотин и няколко години по-късно друг турчин – президентът с реториката на султан, Реджеп Тайип Ердоган, предвижда възстановяването на нова Османска империя. Той я нарича „Синята родина“ (тур.: Mavi Vatan), която ще достигне на запад до мястото, докъдето е стигнал Сюлейман – маршрут, който минава през Тракия, Солун и Скопие и на изток към Китай…

Под мантията на покровителя на „всички страдащи и изпитващи болка“, т.е. на мюсюлманите, Ердоган „разгръща“ картата в съзнанието си. „Солун, Скопие, Мосул, Йерусалим, ние ги виждаме така, както виждаме собствените си градове, географията на нашето сърце достига от Адриатика до Великата китайска стена“, заявява той пред едномилионна тълпа от фанатични ислямисти в Истанбул, която скандираше „Ето го генералът, ето я неговата армия“.

Въпросът е дали неговата високопарност резонира сред реципиентите и в случая сред солидното мюсюлманско население на Балканите, което той се стреми да обвърже здраво с турската „колесница“.

„Наказващият“ Израел

Можеше да се очаква, че знамето на наказателя на Израел и още повече на „освободителя“ на палестинците ще запали огън в душите на милионите му събратя по вяра в Балканския регион, които Ердоган смята за „сила в борбата за неговото имперско величие“, както пише германският вестник Die Welt. Това обаче не е така.

Имаше митинги в градове като Сараево, Белград и Скопие, с участието на мюсюлмани и християни, медиите отразяваха събитията както навсякъде другаде, но проповедите на турския президент за въстанието на мюсюлманите навсякъде в името на Аллах бяха посрещнати с безразличието на мюсюлманските общества. Но Ердоган не е обезсърчен. От началото на 2000 г., когато дойде на власт като мек ислямист, той обиколи Балканите, където исторически Турция си е играла с мюсюлманското население.

Той раздава пари, дава заеми за големи строителни проекти, продава оръжие, моли се в джамии, които ремонтира или финансира, а след 2016 г. преследва „терористичните“ гюленисти. Мнозинството от балканските мюсюлмани обаче носят чувството за космополитизъм в своята ДНК. Те са се научили векове наред да живеят мирно с християнското население и да гледат на Запад.

Романът „Мостът на Дрина“ на босненския автор и носител на Нобелова награда Иво Андрич е изключителен текст, описващ вековното хармонично съжителство на четири различни националности, религии и култури в Босна.

Наистина млади мюсюлмани емигрират масово във Франция, Германия, Италия, Великобритания, Швеция и САЩ в търсене на по-добър живот там, а не в Турция, Саудитска Арабия или Египет – доказателство, че религиозният патернализъм на турския лидер не помръдва тях.

Лири – да, № за идентификация – не

От друга страна, балканските мюсюлмани – както и християните – не казват „не“ на инвестициите и парите на Ердоган.

Те (първите) признават своята религиозна принадлежност и исторически връзки с Турция, но огромното мнозинство от тях не се чувстват по никакъв начин турци, нито проявяват склонност да отхвърлят своята идентичност. Те дори показаха в повече от няколко случая, че негодуват срещу настояването на Ердоган да ги обвърже с турската „колесница“. Както през 2013 г., когато Ердоган, говорейки на митинг в Призрен, Косово, обяви, че смята новата независима държава за негова втора родина и че двата народа, турци и албанци, принадлежат към една и съща държава. „Косово е Турция и Турция е Косово!“ заяви той.

Той не е очаквал, че думите му ще предизвикат бурни реакции не само от страна на сърбите, но особено от страна на неговите едноверци.

И той ги чу наистина добре. Албанският автор Исмаил Кадаре многократно е писал, че смята османската окупация за отговорна за ситуацията, в която се намира албанската нация. „Това, което написах, е много навременно. Така наречената славянска опасност от изчезване на албанската нация е измислица на османците и неоосманците“, каза той.

Отношенията между Анкара и Белград бяха подложени на изпитание след това за известно време. „Сърбия не може да приеме тези изявления като приятелски“, каза външното министерство, като Александър Вучич поиска „спешно публично извинение“ от турците.

Едно от посещенията на Ердоган в Тирана през 2022 г., на годишнината от смъртта на албанския национален герой в освободителната борба срещу османците, Георги Кастриоти, по-известен като Скендербег, беше прието от голяма част от обществеността като провокация. Тогавашният президент Илир Мета избягваше среща с него и докато Ердоган изнасяше реч, възхваляваща османското минало на Албания, той предпочете да отиде в Леже, за да положи венец на паметника на Скендербег.

Интервенции

Ердоган със сигурност не се поти от всичко това. Турция работи стратегически и на високо ниво на Балканите, опитвайки се да се намеси в етническите конфликти и вътрешно-политическия живот.

Той постигна сравнителен успех на правителствено ниво в опитите си да обедини Белград и Сараево по въпроса за клането в Сребреница и открито претендира за посредническа роля в диалога между Белград и Прищина до степен да дразни албанците. Отговорът на правителството в Прищина беше: „Не, благодаря, този диалог се води под егидата на Европейския съюз“. Половин хилядолетие след като Сюлейман отправи заплахите си към

християнския Запад от Белград, Ердоган избра да отправи своите към Запада от Босна, тъй като това беше европейската граница на Османската империя.

В предизборна реч на 20 май 2018 г. в Сараево, в присъствието на 15 000 турци от различни страни, той ги призова да се активизират в политическите партии и да търсят места в парламентите. След мюсюлманското население на Балканите, изглежда, че Ердоган се опитва да постави армиите на турците в Западна Европа нащрек като техен политически и религиозен „кръстник“.

Турският лидер се опитва да вдъхнови своите съверци, като им препродава видението на Сюлейман Великолепни. Босненци, албанци и косовари приемат инвестициите на Анкара, но се противопоставят на намерението й да се намеси в отношенията им с Белград.

автор: Ставрос Цимас, Еkathimerini

превод: BIG5

Още новини четете в категория Свят