На 25 февруари 1956 г. в Москва се случва нещо немислимо за онова време. Малко преди полунощ чуждестранните гости са изведени от залата на XX конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Точно в 00:00 часа Никита Хрушчов застава пред повече от 1400 съветски делегати и започва реч, която ще разклати основите на системата.
В продължение на близо четири часа Хрушчов описва репресиите, масовите екзекуции и култа към личността, изградени около Сталин. Той говори за насилствени депортации на цели народи, за „големите чистки“ от 1936–1937 г. и за стотици хиляди убити по заповед на диктатора.
Според данните, изнесени в речта, около милион и половина комунисти са арестувани, а близо 680 000 от тях – екзекутирани. Десетки висши партийни кадри са унищожени физически.
Слуховете за случилото се се разпространяват мълниеносно. Говори се за припаднали делегати, инфаркти и дори самоубийства след изслушването на доклада.
Съветските медии не публикуват нито ред от разобличенията. Текстът се чете само при закрити заседания на висшите партийни органи. В Москва тръгват слухове, но официална информация няма.
Според твърдения от онова време Централно разузнавателно управление дори е предлагало огромна сума, за да се сдобие с пълния текст на речта. Смятало се е, че разкритията могат да предизвикат политически трус в целия комунистически блок.
Докладът поставя началото на процеса на десталинизация. За мнозина той е възприеман като символ на самокритика и опит за връщане към по-умерени партийни норми.
Разрушен е образът на Сталин като „Слънцето на народите“ – фигура, боготворена от милиони в СССР, Източна Европа, Китай и левите движения по света.
След смъртта си Сталин е балсамиран и положен до Ленин в мавзолея на Червения площад. Градът е потънал в траур, а образът му е издигнат до мит.
През 1961 г., вече по нареждане на Хрушчов, тялото му е тайно изнесено нощем и препогребано край Кремълската стена. Операцията се провежда при засилена охрана от страх от обществени реакции.
Хрушчов остава в историята като човекът, който пръв публично разобличава престъпленията на Сталин от самата трибуна на партията.
Макар и сам да е бил част от системата на репресиите в по-ранните години, неговият таен доклад променя курса на СССР и разклаща идеологическите основи на комунистическия свят.
Десетилетия по-късно тази нощ в Кремъл остава един от най-драматичните моменти в историята на XX век.






